𝕎𝕙𝕖𝕝𝕧𝕖 /стихосбирка/

III. Whelve

Без глас по цели нощи пея,
ни жив съм, ни умрял.
Между световете съм се спрял
и чакам я смирен,
да дойде пак при мен .

И плаче пак душа ми.
И отлитат надалеко черни врани.
Грачат силно,
заглушават песента ми.

А тя ме търси,
мойта гълъбица,
търси и не спира да нарича,
че в любов ми се обрича.
Че не ще спре да ме обича
Че все по мен ще тича.

Ала не мога да я стигна вече.
Прекалено е далече.....