𝕎𝕙𝕖𝕝𝕧𝕖 /стихосбирка/

VIII. Whelve

Върни ми я обратно!
Викам с цяло гърло аз.
Изгубена е безвъзвратно,
нашепва тихо мрачен глас. 

И със сълзи на очи я гледам как топи се,
как изплъзва се между ръце ми.
Старото ми аз,
в лъскави премени-
изчезна,
състари се.

С писък разцепи тя душа ми.
Отиде си.
Остави само рани.