𝕎𝕙𝕖𝕝𝕧𝕖 /стихосбирка/

V. Whelve

"Остани"
нашепваха горите.
"Поспри се"
подаваха тревите.

"Почакай"
обаждаха се от небето птици,
"Иде, бърза"
жужаха весело пчелици.

"Не бой се"
смигваха му клоните дървесни,
"Близо е"
вълнуваше се вятъра с песни.

"Зад ъгъла е",
развикаха се весело цветята,
"Усмихва се"
писнаха гордо небесата.

"Вземи"
натикаха в ръце му бяла китка
"Ето я"
писна от далече маргаритка.

Слънце засия,
разсеяха се облаците сиви.
На поляна осеяна с цветя,
облечена в бяло тя яви се.

Косите й с вятъра играха,
очите й, ах неземно те блестяха!
Вдигна я тогава като булка,
на шията й красна тури той висулка.

Под дърво вековно,
споделиха тайни те грижовно.
Зад ухо й бяла китка спеше,
в очи му вечерница блестеше.

По красива беше от звезда,
на душа му покровител беше тя.

Но оставаше си единствено мечта.