𝕎𝕙𝕖𝕝𝕧𝕖 /стихосбирка/

VI. Whelve

Разказа на звездите той за нея.
За доброто й сърце.
За нежността що крий в ръце си,
за душата й, по лека от перце.

Заблестяха те, другарки мили
и в нощи тежки даваха й сили.
Гледаха я как се лута търпеливо,
после показваха й пътя мълчаливо.
Нощ подир нощ слушаха мечтите й омайни,
заклеха се единно да пазят тежките й тайни.

Обикна ги момичето с небесните очи,
от мрака им се геройски престраши,
тогаз си крила бели тя разпери,
литна високо и веднъж не затрепери,
а понесе се волна като птица -
дъщерята на една звездица.