𝕎𝕙𝕖𝕝𝕧𝕖 /стихосбирка/

X. Whelve

Може би умирам.
Може би това е края.
Из болничните коридори пак се скитам,
и залитам ли, залитам.

Сам сама в тази стая,
и всичко вечно се върти....
Няма място, дето не боли.
Ах, това е края.

Безгласни писъци преглъщам,
никога няма да се връщам!

Изтече кръвта ми през тръбичка бяла,
обагри ме в червено цяла.

Кафяви очи празно гледат навън-
потъна сърце й във вечен сън.

Кожата е бяла и не мърда цяла.
Системата капе в тишината-
сега свободна е душата.
Здрава е.
Щастлива.

Няма повече игли.
Вече не боли.

- - - - - -
Филмирах се ама ми писна!