𝕎𝕙𝕖𝕝𝕧𝕖 /стихосбирка/

V. Whelve

Съжалявам.
Не биваше да се надявам.
Все пак знам какъв си.
На какво способен си...

Но таях надежда,
имах крехка вяра,
че достатъчна ще съм,
че ще е различно.
Че поне веднъж не ще се държиш егоистично...

Че ще потъпчеш тази твоя гордост,
че ще ме дариш с радост.
Един единствен път...

Но не.
Не го направи...
И сега боли,
в сълзи тя се дави.
Разкъсаната ми душица,
смачка я като трошица...

А казват,
родителите готови са на всичко за деца си.
Лъжи.
Грижат се единствено за гордостта си.