𝕎𝕙𝕖𝕝𝕧𝕖 /стихосбирка/

XV. Whelve

Губя надежда и пак се давя,
в катранени води потъвам.
Не зная заслужава ли си да изплувам,
всички тичат, аз се бавя...

Какъв е този мой живот?
Че да не съм робот!
Ако е така, прегрявам!
Омръзна ми да се сглобявам.

Частите са вече стари,
умира ми се,
сам-самичка-

сред поле от минзухари.

Отвън усмихната и весела съм, знам...
Под повърхността се вихри буря,
в душата ми бушува ураган
и иска всичко да разтуря...
И може би го слушам,
веч' не знам,
кое лъжа, кое истина зловеща,
мразя този свят голям,
да, изгубих пак надежда.