The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~16~

-Аз ъм... Аз съм бременна от теб, Джин. -Наистина ли? Аз съм най-щастливият на този свят! Ще ставам баща!!!! -Ъъ Джин, къде се отнесе? Ако искаш ще го махнем
-Как така ще го махнем? Та аз съм най-щастливият на земята! Благодаря ти, Хе! Обичам те много, скъпа! -казах като я целунат страстно
-И аз, скъпи.
-Сега искам да си починеш и утре се прибираме вкъщи. -тя кимна, а аз хванах ръката ѝ и седнах на стола до нея-Заспивай, миличка.
*На следващият ден*
*Г.Т. на Хе*
Преди около час се прибрахме от болницата и в момента лежа на леглото заедно с Джин. И двамата сме много развълнувани, че ще ставаме родители. Но само едно нещо ни мъчеше, а именно-Кук и Юра. С Юра се сдибрихме още като се прибрахме и всичко се нареди по старому.В момента се опитваме да измислим план, за да ги съберем, защото те постоянно се карат. Още откакто се прибрахме започнаха с караниците, като например къде са чехлите на Кук и защо шоколада е изяден. Какви деца.
-Хе, какво ще измислим за тях двамата?
-Не знам, но на всяка цена трябва да ги съберем вече.
-И аз мисля така. Хмм... Може  да им направим пикник и всеки да тръгне с най-дибрият си приятел навън, твърдейки, че ги караме някъде на разходка.
-Добра идея. Съгласна съм
-Ъммм... Забравих да те попитам... В кой месец на бременността си?
-В третият.
-Бебето ни пораства-рече той радостно и ме целуна по нослето-Представям си как сме задружно семейство и имаме две дечица. Те си играят на двора. Едното е момченце и се казва Сехун, а другото е момиченце и се казва Су. И ние заедно сме семейство Ким.
-Хей мечтателю... Още е рано, та ние едва сега ще имаме бебче. Скъпи, не прибързваш ли малко?
-Хе, мила, обещавам ти, че някой ден всичко това ще стане реалност и скоро ще бъдем чудесно семейство без убийства и кръв повече. Обещавам с ръка на сърце. -щом каза това аз го целунат страстно, при което той ми отвърна. Свалих блузата му и му направих смучки по врата и ключицата,както и той на мен.
-Стига толкова за днес. -каза Джин и се облече-Утре пак, любов.
*Г.Т. на Юра*
С Хе се сдобрихме и много се радвам. Тя е бременна и ще си имат бебче с Джин. Много се радвам за тях и се надявам скоро да изградят стабилно семейство. А с Кук нещата се изгладиха, но пак се преобърнаха с главата надолу. Постоянно се караме и спорим за дреболии. Понякога се опитва да ми посяга, но бягам от него. Защо на мен? Всички тези мисли ми излязоха от главата, когато се чу отваряне на вратата от банята. Видях го с кърпа на кръста и ококорих очи. Внезапно срамът ме превзе и се скрих във възглавницата си по корем. Усетих ударът му по задника ми и се обърнах видимо ядосана
-Какво си мислиш, че правиш? -попитах
-Не виждаш ли? Този задник ме възбужда и искам да те изчукам на момента.
-Няма да стане! За какъв се мислиш? Да не съм играчка?!
-Още ли няма да ме слушаш, принцесо?
-Разкарай се от мен!
-Няма да стане толкова лесно. Първо ще си понесеш наказанието, кукло. -прошепна ми в ухото и започна да удря задникът ми толкова силно, че сигурно вече е посинял от ударите му-Ти-удар-вече-удар-ще ме-удар-слушаш! Повтаряй!
-АЗ ВЕЧЕ ЩЕ ТЕ СЛУШАМ! -виках от болка, докато ударите не спряха и той влезе пак в банята, за да се преоблече
Уфф... Писна ми от този мой живот... Мисля да сложа край на всичко това...