The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~14~

*Гледна точка на Юра*
Седях и чаках мафиотите да се приберат с Хе.Надявах се да са я намерили и тя сега да е добре.Пуснах си някакъв филм и се загледах,когато вратата се отвори и от нея влязоха шестимата мъже.Успях да видя, че Джин е прострелян и, че Хе не е с тях...Дано да е добре. Приближих се до Кук и  започнах да плача.

-Джънгкук къде е Хе?Тя е добре нали?!-попитах с надежда в гласа.
-Добре е спокойно,Юра-успокои ме той.
-Не,криете нещо от мен нали?-попитах докато все още плачех.
-Не Юра,нищо не крием не я намерихме, но спокойно няма да оставим нещата така.-заръча ми той,а аз кимнах и погледнах Джин, който никак не беше добре...Раната му беше сериозна.

-Джин как си?!Добре си нали?
-Как да съм добре като не знам къде е момичето ми?-проговори тихо той.
-Джънгкук,обади се на лекар бързо.Не виждаш ли, че е прострелян?
-Спокойно,тя ще е добре сигурна съм.Хе е много силна няма да се остави на никой.-убедих го аз
-Права си...Тя е силна,а и съм сигурен, че ще я намерим много скоро.
-Джин,качи се в стаята и си почини,лекарят идва и притисни с нещо раната, за да не губиш много кръв.
-Добре Кук не се притеснявай за мен, а мисли как да намерим Хе,моля те...
-Добре,а сега в стаята бързо!

*Гледна точка на Джин*
Опитвах се да бъда силен пред Юра, защото знаех колко ѝ е трудно в момента, но не можех да прикривам болката си.Качих се в стаята и след няколко минути дойде лекарят,превърза ми раната и си тръгна. Не излизах от стаята, нямах желание за храна, опитвах се да измисля план как да спася Хе.

*Гледна точка на Джънгкук*
След като изпратих лекаря при Джин наредих на Юра да му направи нещо за ядене и му го занесох но той отказа да яде.Все пак нее настоявах много, защото знам какъв инат е. Слязох при Юра,която седеше на масата и ме чакаше,а аз седнах до нея. Започнах да ям и изведнъж забелязах, че тя не яде,а само си рови в чинията.

-Защо не ядеш?
-Как мога да ям като знам, че Хе може да не е яла от дни, тя е единственият човек,на който му пукаше за мен.Не разбираш ли?Не мога да си позволя да и се случи нещо...
-Юра,обещавам ти, че ще я намерим,не се притеснявай-укоражих я аз
-Ами ако не я, ами ако закъснеете малко и ѝ се случи нещо??!Няма да си го простя разбираш ли?!?!
-Напълно те разбирам, но знаем кой я е отвлякъл и ти гарантирам, че той няма да я убие или да я държи гладна.
-Дано да си прав,Джънгкук.
-Повярвай ми, а сега да се качим в стаята, че стана късно.-казах и а тя без да каже нищо тръгна на горе по стълбите.

*Малко по-късно вечерта*
*Гледна точка на Юра*
Джънгкук отдавна заспа,но аз не можех.Спомнях си всичките ни моменти с Хе и без да се усетя съм започнала да се усмихвам. Спомнях си как се гонихме из парка и докато си мислех един глас ме извади от трансът,в който бях изпаднала.

-Ти си наистина много силен човек.-рече ми Кук
-Защо мислиш така?-попитах го все още с усмивката от преди малко.
-В такъв момент ти си спомняш хубави неща и се усмихваш,а и преди малко успокои Джин.-продума ми момчето.
-Знам, че Хе е добре.
-Двете заедно сте много силни
-Така е,много сме преживяли заедно, както знаеш тя нямаше родители,а моите не ме обичаха и не ми обръщаха внимание.За тях аз не бях нищо,бях една грешка.-разказвах,а Джънгкук ме погледна и попита:
-Как така грешка?!
-Те не са искали дете...Една вечер са отишли на някакво парти и са се напили.Мама е забременяла, разбрали са прекалено късно и е нямало как да ме махнат. Като съм се родила ме е отгледала баба, но тя почиха и на 10 се върнах при родителите си.Те постояно ме удряха и ми посягаха, правех всичко сама чистех, готвех и така като станах на 16 те заминаха за чижбина.Останах сама за това се преместихме с Хе да живеем заедно и за жалост никога не съм изпитвала майчинска обич.С нея си намерихме работа и никога не сме били гладни-разказвах още аз,а Джънгкук ме прегърна.Не знам какво ми стана но и аз го прегърнах,все пак имах нужда от това.

-Съжалявам за всичко-рече ми той...

----------------------------------------------
758 words