The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~9~

Събудих се от викове.Идваха от стаята на Джънгкук и Юра.Притесних се много и естествено отидох да проверя дали всичко е наред.Заварих Кук,който ѝ викаше:
-ЗА КАКВА СЕ МИСЛИШ?ТИ ЛИ ЩЕ СЕ БЪРКАШ В ЧУЖДИТЕ ВРЪЗКИ,А?ЗАРАДИ ТЕБ СЕГА ХЕ Е В УЖАСНО ПОЛОЖЕНИЕ КАКТО И ДЖИН!ПРЕСТАНИ С ФИЛМИТЕ И СЕ ПРИМИРИ С ТОВА,ЧЕ СЕ ОБИЧАТ!!ЯСНО?!
-Та вие сте мафиоти,как да ви имам доверие?
-Ах ти малка...-тук вече го хванах за ръката и продумах
-Не я наранявай,моля те-помолих го,а той само кимна
-Хе,мога да ти обясня!-рече най-добрата ми приятелка,ако можех да я нарека така
-Не.Спри.Не искам да те слушам.Ако ми беше истинска приятелка щеше да ме подкрепяш!-извиках силно и излязох от стаята им вбесена
Слязох долу и видях Джини как готви.Беше се омазал със сметана.Много е сладък!Явно показа и милата си страна,а не само тази на мафиот.Хвърлих му се на врата,при което,той се обърна и ме целуна страстно.Отвърнах му.Изведнъж усетих как ръцете му тръгнаха към интимната ми част,но аз го спрях и прошепнах:
-Някой друг път пак,мило.
-Ахх ти...как ще издържа?Знаеш ли колко ме възбуждаш?Ще ми стане тясно там долу!
-Ще търпиш,скъпи.
-Ноо...
-Няма но,хайде сега да сядаме да хапнем-той кимна и започнахме да се храним-Е,искаш ли после към обяд да излезем някъде само двамата?Да се поразтъпчем,тъй като не мога цял ден да търпя моята "приятелка"-попитах и сложих въздушни кавички на думата приятелка
-За какво си говорите вие?!-обади се Нам като слизаше по стълбите
-Първо се казва добро утро-отвърна Джин
-Ее...Добро утро.
-Ще седнеш ли да ядеш с нас?
-Да,с удоволствие.
След като се нахранихме се качихме в стаята ни с Джин и започнахме да се опраеяме.Аз един час стоях пред гърдероба, защото не можех да си избера дрехи,а Джин взе първите,които видя и си ги облече.После дойде до мен и се загледа в гардероба ми.За 10 минути ми избра дрехи.Бяхме готови.
Изглеждахме така:
Аз:

Той:

Джин ми каза да сляза и да го изчакам долу,а той че ще дойде след малко,защото ще говори по телефона.Аз бях готова с всичко и го чаках,а през това време дойде Юна и забелязах колко много очите ѝ бяха подпухнали от плачи и зачервени,но аз не обърнах особено внимание и се върнах в заниманието си на телефона.
Джин се появи с гръм и трясък.Изглеждаше уникално.Боже...защо такъв психопат може да е толкова секси и сладък в същото време?!
-Ще тръгваме ли?
-Да
Запътихме се към парка.Беше слънчево и хубаво.Седнахме на една пейка и се заприказвахме за миналото си.Разказах за мъртвите ми родители и за живота с Юна.Как се справяхме и как се подкрепяхме.Сега не е така.Тя не ме подкрепя.При тази мисъл капчици сълзи се спуснаха от лицето ми.
-Мила,не плачи!Всичко ще се оправи!-кимнах и го прегърнах силно
Мина още време.Бяхме и на кафе.Решихме да си тръгваме към вкъщи и се хванахме за ръцете.Нали все пак сме двойка.Изведнъж някой бутна Джин твърде силно и той се озова на земята.Уплаших се доста.Обърнах се и видях непознат мъж,който беше много млад.Запуши ми устата,а аз се опитвах да викам.Пусна ме и се насочи към Джин.Започна да нанася удари по тялото му.Аз се опитвах да го спра,заставах отпред му,удрях го,виках,плачех,но без успех.Момчето ми беше пребито.Толкова много плаках и виках,че останах без глас и се чувствах безсилна.Онзи глупак ми запуши устата и последното нещо,което казах на бебето ми беше:
-Може да не се видим повече,но помни,че те обичам Джин!
Сложи ми кърпа с преспивателно на устата и усещах как затварям бавно очите си.

Дано ви е харесала новата глава и съжаляваме,че е толкова кратка.❤Чао и до неделя!💖💖💖

--------------------------------------------------
640 words