The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~4~

Слезнахме от колите и видяхме морето.Бях на път да се разплача,когато Джин ме побутна лекичко.
-Харесва ли ти,мила?
-Да,много.
Той "мила" ли ме нарече?Мин Хе осъзнай се!Той е опасен мафиот!А ти си обикновено момиче!
Той ме хвана през кръста,след което потрепнах и настръхнах цялата.Всичко,което правя е огромна грешка.Мисля да говоря с Юра и да планираме бягство.Не бива да се сближаваме,защото рано или късно ще ни убият по най-мъчителният начин.
Ходехме и стигнахме до брега.Загледах се в залеза и си спомних как като малка тичах по брега и си играх с татко на гоненица.
*Ретроспекция*
Тичахме по брега,а мама ни гледаше и ни се усмихваше.
-Много сте ми сладки!-рече тя
-Ще те хвана!-казваше тате и забърза-Ти гониш!
Легнахме тримата на пясъка и се смеехме радостно на щастието,което имаме.
*Край на ретроспекцията*
-Добре ли си,Хе?-попита Джин
-Ъъъ да да
-Хайде тогава да сядаме-аз кимнах само
Пред мен се разкри прекрасна гледка.Той държеше букет червени рози,а зад него подредена маса с червено вино.
-Но защо?Нямаше нужда...
-Просто го вземи!
-Амм добрее...Благодаря ти!
-Няма защо!Ела седни вече.
-Идвам
*Г.Т. на Юра*
Хвана ме здраво за ръката и ме задърпа нанякъде.Стигнахме до една поляна.Беше много красиво.
-Хайде да седнем-нареди,а аз кимнах
-Е,харесва ли ти?-продума той
-Да,благодаря много.
-Винаги за моето момиче.
Чакай какво?!Неговото момиче ли?!Сигурна съм,че е сбъркал.Не съм вещ,затова не съм ничия!
-Не съм твоето момиче!Познаваме се едва от 2 дни!Да не би да си от ония,които правят всичко само,за да ме вкарат в леглото си?Забрави за мен и ме пусни да си ходя!!!
-Внимавай с кохо разговаряш!
-ИНАЧЕ КАКВО?ЩЕ МЕ УБИЕШ?ДАВАЙ И БЕЗ ТОВА НЯМА СМИСЪЛ ОТ ЖИВОТА МИ!ОТКАКТО СЕ ПОЯВИХТЕ С ПРИЯТЕЛЯТ ТИ ГО ВГОРЧИХТЕ!!!ПИСНА МИ ОТ ВАС!
-Хей малката,казах ти да внимаваш с кого говориш!
-Няма.
-Така ли?Тогава да те накажа-щом чух това,преглътнах шумно и седнах на постеленото одеало на тревата пак
Страх ме е.Не знам какво ще ми стори,но се моля да не е нещл сериозно.Помощ...
*По-късно*
*Г.Т. на мин Хе*
Прибрахме се доста късномПрекарахме си чудесно с Джин,но не е правилно да се сближавам прекалено много с него.Легнах и заспах,уморена от днешният дълъг ден.
*Г.Т. на Юра*
Все още седяхме на поляната.Аз гледах в неберо и си мислех колко хубаво щеше да е,ако не ни бяха отвлекли.Джънгкук реши да развали тишина.
-Как ли да те накажа?Хммм...-попита с мазна усмивка той
-Е,да се прибираме,вкъщи ще реша-каза уверено и ме хвана за ръката
Влязохме в превозното средство.Беше гробна тишина.И се радвам,защото усещах,че ще стане нещо лошо с всяка негова следваща думичка.
Когато се прибрахме аз се проснах на леглото и бях на път са заспя,когато той продума.
-Не заспивай!Не забрави ли наказанието си?
-Ъгхх,добрее...
-За наказание...ще ми направиш свирка.
-Какво?!Ти добре ли си с главата?Няма да стане тая!
-Пак ли няма да ме слушаш?Двойно наказание тогава.
Джънгкук ме хвана за талията и ме притосна в стената.Неговият дъх се забивашв в моя.Бях уплашена.
-Свга ще разбереш какво е да не слушаш даддито ти.-подсмихна се самодоволно
-Ще ме слушаш ли или да действам по трудния начин?
-Защо пък да те алушам?Давай,накажи ме!
-Ще съжаляваш много за всичко,мила.-прошепна в ухото ми той,а аз дори не обърнах внимание на казаното от него
След 5 минути отиде до долу и се върна с чаша вода.
-Изпий го.
-Ами добре.
Изпих го на екс и усеъих,че ми се замайва.Не беше добра идея.Скоро затворих очи,вече припаднала.
*Г.Т. на Джънгкук*
Ще види тя.Тая малката много ми се отваряше и ще я накажа по най-жестокият начин.Разбира се,няма да я убивам,а ще понабия малко докато е в безсъзнание заради преспивателното,което ѝ дадох да изпие.Слес това няма да посмее повече да ми се отваря.Не знае какво я очаква.Светът ще ѝ се стори тесен
*Г.Т. на Юра*
Събудих се с ужасни болки в тялото.Болеше ме дупето,вратът,краката и гърдите.Понечих да стана,но болката се върна.Този път в краката.Отидох до огледалото и видях ужасна гледка.Устните ми бяха в кръв,вратът ми посинял от смучки,краката в синки,дупето ми посиняло от удари и сълзите ми.Този Джънгкук ме е направил на нищо.Решена съм да избягам от тук.Видях,че го няма в стаята,затова търсех Хе,за да го планираме.
Слязох в хола и я заварих да гледа телевизия.
-Хе,къде са момчетата?
-Излязоха навън.Какво ти е?Защо изглеждаш така?Отговори ми,моля те!
-Амии...Мисля,че онзи ме е пребил.Даде ми да пия нещо,но не знаех какво е.Очевидно беше преспивателно.И се събудих в този вид.Аз...аз не мога да го повярвам!-разказах хлипайки от големи водопади сълзи,които не спираха да се стичат по лицето ми
-Ох,милата ми!Не се притеснявай.Само не плачи,защото ми се иде и сз да зарева.-каза Хе и ме прегърна-Ам,мислех цял ден,ноо...Навита ли си да избягаме?
-Да,но ако ни намерят пак,ще ни убият...
-Шшттт.Тихо.Няма да ни намерят.Плянирала съм всичко спокойно.-прегърнах я отново и чух глас от вратата
-Какво сте планирали,госпожици?
Обърнахме се и видяхме...

Опа!Изненада!Честита Баба Марта на всички!💜🇧🇬Тъй като днес е български прсзник реших да кача новата глава.Следващата ще бъде написана от Jeon_Ivana в неделя.Моля вотвайте❤