The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~36~

Притесних се още повече. Исках да кажа на Намджун, но бе твърде рисковано. За сега ще го пазя в тайна.
-Ра, изглеждаш притеснена. Какво има?
-Нищо няма, Намджуни. Просто съм изморена.
-Легни да си починеш. Ние с момчетата излизаме, защото един стар враг се завърна и трябва да си разчистим сметките.-усеща, че нещо ме лъже и не знаех дали казва истината
-Добре.
А сега как щях да изляза? Трябва да направя нещо...
Минаха два часа, а те още не се бяха прибрали. Притеснявах се ужасно много за тях. Не слязох долу да видя момичетата, а само стоях в стаята ни.

Unknown number:
Още не си дошла, Ра. Колко още да те чакам? Остават ти три часа, иначе ще ти се случи нещо, за което ще съжаляваш много. Късмет.

Боклук такъв! Точно сега се сети да ме стресира! Бях решена. Отивам до дома му, за да му кажа да спре с всичко. Ако не стане с добро, то ще е с лошо. Взимам пистолет в чантата си и от там нататък е моя отговорност.
-Момичета, аз ще изляза да се пиразхидя, защото ми стана лошо и се нуждая от чист въздух. -заявих им
-Добре, Ра. Внимавай много, да не вземе да се покаже Таемин от някъде. -предупреди ме Юра
-Добре. Чао, до после!
-До после!
Излязох и вдишах от чистия въздух. Дигнах главата и тръгнах с бързи крачки натам. Щом пристигнах го зърнах пред къщата му. Той се втурна и ме прегърна, но аз не отвърнах. Отдръпнах се моментално и проговорих с дрезгав глас:
-Казвай какво искаш, защото нямам време за губене.
-Сега дойде и си моя, Ра!
-Ничия не съм! Ако имаш нещо да ми казваш или даваш, нека да е по-бързо!
-Ра, това беше целта ми. Да дойдеш и отново да си моя!
-Стига с тези приказки. Щом няма да е с добро,то ще е с лошо. -предупредих
-Какво ще направиш, кукло?
-Не се подмазвай, Таемин. Всички знаем какъв задник си. -казах безчувствено-Последни думи? -изкарах пистолета, а той не реагира бързо и просто ококори очите си
-Ти наистина ли ще го направиш? Нима не ме обичаш след всичко станало?
-Аз да те обичам? Не помниш ли какво ми причини? -говорех през сълзи-Аз ли бях тази, която изневерих? Аз ли бях тази, която пребиваше хората? Аз ли бях тази, която употребяваше наркотици? НЕ! ТОЗИ ЧОВЕК БЕШЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО ТИ, НЕГОДНИК ТАКЪВ!!! -извиках право в лицето му-УМРИ КОПЕЛЕ ТАКОВА!!! -изсъсках и го прострелях в главата, а той умря на място
-Ра... -чух познат глас-Ти успя мила! -щом се обърнах, зърнах Нам, който ме гледаше с усмивка и веднага се втурна към мен, за да ме прегърне-Толкова го търсихме и не го намерихме! Но ти... Ти успя!