The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~17~

*Г.Т. на Юра*
Писна ми от този мой живот.Мисля да сложа край още сега.
Слязох бавно и тихо в кухнята, за да не ме види никой и посегнах към шкафа с приборите. Изкарах най-острият нож и бавно го насочих към вените ми. Започнах да правя леки драскотини на ръката. Насочих ножа към вените и тъкмо да ги срежа, когато една ръка ме спря. Беше Хе.
-Защо го правиш? Сама ли ще ме оставиш? Знаеш, че ти си ми единствената приятелка!!! Не го прави, моля те! Как ще живея без теб?!Не ме оставяй!!-викаше ми тя и видях сълзите, които се с тичаха като водопади по лицето ѝ-Не го прави! -викаше и повтаряше, докато аз седях вцепенена за момент, но после веднага я прегърнат силно
-Щом е за теб, няма да го направя и ще бъда до теб, обещавам!След всички тези години, в които изпитваме трудности се справяхме и се подкрепяхме.И сега ще бъде така,моя приятелко.Няма да те оставя,ще бъда до теб,обичам те!!!-рекох и също заплаках след нея
Стояхме прегърнати около минута, а после чухме ръкопляскания. Обърнах се и видях Кук, Джин и Нам, които ни зяпаха с големи усмивки и ни пляскаха.
-Вие сте наистина най-добри приятелки! -каза Джин и прегърна Хе през кръста
-Радвам се, за което, а сега Юра веднага ела горе в стаята ни! -заповяда ми Кук, който вече се качваше, а аз го последвах
Той затвори вратата и я заключи. Приближи се бавно към мен, а аз отстъпвах  с крачки назад, докато не допрях стената и останах в неговия капан. Разби устните ми и чакаше да му дам вход, който не получи. Изръмжа от това и леко, но болезнено захапа устните ми, които започнаха да кървят. Моментално го избутах от себе си и спуснах сълзите ми на свобода по лицето.
-Какво си мислиш, че правиш Джон Джънгкук?! Защо само аз страдам? Толкова ли съм безполезна? Да се бях самоубила, за да не ти виждам повече физиономията! Използваш ме само за играчка! Никога не си имал чувства към мен, а аз имам, но мисля, че вече ще се изпарят! Мразя те! -изсъсках право в лицето му, а той ме хвана силно за китката и аз изхоках  от болка-Пусни ме!
-Няма да стане толкова лесно, кукло. Или ще ме слушаш или ще си понасяш наказанията. Ако още един пет те чуя да ми говориш по този начин ще те изчукам без да ми мигне окото. Може да съм се държал преди добре с теб, но това бе заради тежкото ти минало. В настоящето сме и това няма да ме спре да правя каквото си искам с теб. Приеми факта и се примири вече. -рече най-спокойно и излезе от стаята, оставяйки ме сама, за да поплача на спокойствие
Плачех и се самообвинявах как до сега не съм избягала. Искам да се махна от тук или поне Джънгкук да не се държи толкова грубо с мен. Тук сме от 4 месеци и свикнах, но не знам дали ще понеса всичко това, което ми каза. Нарани ме много, но аз няма да спра да го обичам, дори и да казах, че чувствата ми ще се изпарят пред него.
Плачех близо около 2 часа. Изведнъж чух известие от лаптопа ми. Станах набързо и се запътил към бюрото, за да го отворя. Беше от Сеулският университет. Боже! Съвсем бях забравила, че трябва да ходим на университет!!! Ами сега?! Ох... После ще го мисля. Вътре пишеше следното:
До Ким Юра и Мин Хе.
Добър ден. Това писмо е от директора на университета. Тъй като няма следа от вас 1 месец,искам да Ви попитам дали ще продължите образованието си при нас или ще се откажете.
С уважение господин Чой, директор на Сеулският университет.