The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~24~

Щом при стигнахме пред киното слезнахме набързо, защото след малко започваше,а ние за малко да закъснеем.
Взехме си пуканки и се настанихме. Филмът беше романтика и честно представяше нас с Джин. Все едно видях себе си в тази лента. След около 2 часа свърши.
-Хе
-М?
-Искаш ли да си вземем сладолед?
-Дааа! -извиках като малко дете и го задържан за ръката
Взехме си. Той шоколадов, а аз ягодов. Седнахме на една пейка в парка и започнахме да си говорим.
-Хе, помниш ли, когато се срещнахме?
-Да, помня. Тогава беше деня на завършването и бяхме на парти с класа.
-Този момент никога няма да го забравя.
-И аз също. -рекох и се облегнах на рамото му
Поговорихме си още малко и се надлаждавахме на хубавото небе. По едно време започна да ми се гади и усетих нещо мокро в дрехите ми.
-Хе, добре ли си?
-Джин... Мисля, че раждам... Моля те побързай, защото боли... -щом му го казах ме хвана като булка и забърза към колата. Запали я с бясна скорост и потегли към най-близката болница. Щом стигнахме извика една сестра и рече:
-Сестра! Докарайте носилка! Жена ми ражда! -до нас дойдоха 3 сестри и ме качиха на носилка та, водейки ме към родилното-Мила, спокойно. С теб съм! Дръж ме за ръката и се успокой!
*Г.Т. на Джин*
-Съжаляваме господине, но не може да влизате! -каза една от сестрите, а аз седнах на стола и нетърпеливо зачаках
Веднага се обадих на другите и след 10 минути дойдоха на адреса, който им дадох.
-Хе, къде е? -попита Юра
-Вътре е. Не дават да се влиза. Явно ще почакаме. Искам да видя любимата си!
-Спокойно, братле. Все пак ражда не е нещо сериозно! -успокои ме Кук
-Да, прав си...

Съжалявам за скучната глава. 😕