The Mafiots [ЗАВЪРШЕНА]

~19~

От толкова напрежение съм заспала.
Събудих се от усещането на допир по лицето ми. Притворих очи и веднага забелязах, че това беше Юра.
-Хе, защо имаш температура? Да не си плаката? Как си?
-Добре съм, просто бях много изморена
-Хе, знаеш, че не можеш да ме лъжеш. Много добре те познавам и знам, че има нещо. Кажи ми, може да ти олекне на душата. -помоли тя,а аз ѝ разказах абсолютно всичко, което стана вчера и се разплаках, прегръщайки я-Със сигурност е станало недоразумение. Всичко ще се оправи, спокойно-рече тя и галеше косата ми
-Благодаря ти, Юра. без теб аз бих била едно нищо.
-Аз трябва да ти благодаря, че ме подкрепяш във всяко мое решение.
*Г.Т. на Джин*
Изгубих Хе заради тази малка курвичка, която се залепи за мен като муха. Тая Мина не разбира ли, че няма място за нея в моя живот? Ще си плати на всяка цена за стореното, дори и ако трябва да я убивам. Заради шибаната ѝ целувка изгубих всичко. Мина е една долна кучка само!
*Ретроспекция*
Бях до дома на Те, за да оправим едни документи с убийства. Тръгнах си и поех по по-прекият път. Минах през къщата на Мина и се опитах да се прикрия, за да не ми се довлече пак. (Ако не помните коя е Мина проверете предишните глави)
Загърнах се повече в шала си и поех с бързи крачки напред. Чух пискливият ѝ глас и направо се ужасих.
-Оппа! Изчакай ме!
-Какво искаш?
-Оппа нали знаеш колко много те обичам. Хайде у нас
-Имам много по-важна работа!
-Хайде, деее! Ще бъде забавно!
-КАЗАХ НЕ!!! НЕ РАЗБИРАШ ЛИ ЕЛЕМЕНТАРЕН КОРЕЙСКИ?!?! -щом извиках тя ме целуна, но не отвърнах, а я изблъсках от мен моментално
Чух плач. Обърнах се и зърна Хе, която беше на земята и ронеше крокодилски сълзи. Явно ни е видяла. Тази курвичка Мина ще си плати! Дотърчах при Хе и продумах:
-Хе, добре ли си? Не е това, което изглежда! Нека ти обясня!
-Не искам да те слушам повече! Ходи си при онази там каквато ти е и се разкарай от мен! -извика и стана плачейки, а аз стоях вцепенена и не можах нищо да направя
-Заради теб стана това, курво! -изсъсках в лицето на Мина, а тя само извъртя очи
-Сега си само мой, оппа!
-Не съм твой и няма да бъда! Разбра ли?! За каква се мислиш?! Мърла!!! -хванах я за косата и я заведоха в къщата ѝ, където ѝ нанесох няколко удара колкото да разбере, че е сгрешила
Излязох най-спокойно от къщата ѝ и първата цел бе, да отида в някой бар, за да забравя за болката в мен.
*Край на ретроспекцията*