Безумността в моята душа

3. В болницата

Полицаите пристигнаха веднага след сигнала. Убитите бяха няколко. Трима мъже и две жени. Бяха в коридора на болницата и отново всичко беше в кръв.

- Някакви улики? - попита Адам Бенет.

- Не засега, сър, освен това. - посочи стената, където отново с кръв бяха направени два очи. - Предполагаме, че е Червеноокият убиец.

- И аз така мисля. - включи се Джеф. - А за жертвите?

- Всичките са работели тук с пробите от кръвта.

- Значи не обича игли. - заключи той.

- Аха, сигурно. Кой е открил труповете?

- Той. - посочи момче с тъмнокафява коса и зелени очи, което имаше вид сякаш ще повърне. - Пацент тук от вчера. Името му е Джаксън. Ученик. Излезнал е от стаята и се е натъкнал на телата.- Адам направи знак на Джеф и двамата се приближиха към момчето.

- Здравей. - каза Джеф.

Джаксън просто му направи знак да изчака. Не стига, че не понасяше кръв, но щяха и да го разпитват. Стана, изтича до тоалетната и повърна. Когато се върна изглеждаше чувствително по-добре.

- Здрасти... Аз съм Джаксън.

- Аз съм Джеф, това е Адам, а това - Макс. - усмихна му се Джеф.

- Готино куче.

Но реакцията на кучето беше странна. То се сви зад господаря си и заскимтя. Джеф се учуди, но не му обърна внимание и попита момчето:

- Ти ли си открил труповете? - попита, въпреки че знаеше отговора.

- Да.

- Кога?

- Сутринта, когато станах да отида до тоалетна. Всъщност не беше точно сутрин. Преди не повече от час-час и половина.

- Какво правеше вчера?

- Бях в училище.

- Ама, нали си в болница? - включи се Адам.

- Историята е по-дълга, отколкото си мислите.

- Разказвай.

- Събуждам се вчера и отивам на училище. Денят е хубав, слънцето грее, пребивам се само три пъти, но за сметка на това автобуса едвам не ме блъсна...

- Какво?!

- Имам много лош късмет тези дни. Не ме прекъсвайте. Отивам на училище, но ситуацията се влошава и правя неща, а не помня. И след това съм припаднал. Довели са ме тук. Събудих се доста по-късно и представете си казаха ми, че нямат идея какво ми е и трябвя да остана още малко, за да се уверят, че нищо ми няма. Биха ми нещо, успокоително предполагам. Събудих се и станах, за да отида до тоалетна. Отворих вратата, после повърнах и накрая се паникьосах. После повиках една от сестрите, а тя извика вас.