Безумността в моята душа

15. Коледа

Покрай глупостите с Джейс, тъмната му страна, другия убиец, който все още не бяха хванали и убиваше на воля, и останалите тъпотии, но всъщност жизненоважни подробности, Джаксън беше забравил за неговия любим празник - Коледа. Първо вече бяха във ваканция от училище, което беше нещо, за което той никога не се оплакваше. Второ винаги празнуваше със семейството на Скот. Реймънд винаги беше зает или имаше работа, а рядко дори се сещаше за празника. А и родителите на Скот или Тереза и Майк, както непрекъснато му казваха да ги нарича, бяха много мили и разбрани. Те бяха много добри приятели с родителите му. Винаги се събираха заедно на всеки един празник.
Все още си спомняше тази ужасна първа Коледа, след като загуби родителите си, а Реймънд му беше заявил, че заминава по работа и няма време за такива детинщини като Коледа. Когато Скот беше открил беше страшно ядосан на Реймънд и го замъкна въпреки протестите му в неговата къща. Родителите на Скот го приеха като собствено дете. Помнеше този ден като че беше вчера. От тогава беше негласно правило, че всеки празник Джакс празнуваше със семейството на Скот.
В последнят момент трябваше да търси подаръци за тях тримата и Лу. Истинското ѝ име е Лусинда и е шест годишната сестра на Скот, обсебена от кукли, чаени партита и еднорози. Но беше изключително интелигентна за възрастта си.
Те естествено не знаеха нищо за Джейс. Пресконференцията беше след Нова година. Пред тях инцидента беше представен като падане от скейтборд, какъвто Джакс нямаше и не знаеше и как да кара. Разбира се, Тереза се беше възмутила, а Майк се зачуди как така можеш да се качиш на нещо, което не можеш да караш.
Реймънд дори не го обсъждаха, защото той и без това имаше планирано пътуване по работа.
Бъдни вечер мина нормално. Ядоха, празнуваха, ядоха, пиха, ядоха, забавляваха се и ядоха. Родителите на Скот бяха професиосални готвачи и работеха в доста известен ресторант в града. Легнаха си преяли, което за Джаксън и Скот беше почти непостижимо.
На сутринта Джаксън се събуди рано от подскачането на Лу върху леглото му. Беше прекалено рано по негово мнение и твърде късно по нейно мнение. Скот още беше в леглото с глава забита във възглавницата и затова Джакс предполагаше, че вече беше буден, вероятно събуден по същия начин. Лу ги погледна, убеждавайки се, че са будни, изхвърча от стаята, доволна от работата си. Когато най-накрая станахаи отидоха в хола, Лу вече беше в хола, готова да разопакова своите подаръци. Майк и Тереза също бяха там. Изглеждаха колкото заспали, толкова и развълнувани. Лу грабна първия подарък и го отвори. Изражението на лицето от възторжено, щастливо и нетърпеливо стана разочаровано.

- Скот, какво е това? - попита Лу, имайки предвид подаръка, който държеше.

- Харесва ти подаръка ми, нали? - въодушевено каза Скот.

- Но това е робот! - възкликна тя. Джакс сложи ръка на устата си, за да не му личи, че се смее. Беше казал, че да купи на сестра си робот беше безсмилено, тъй като накрая щеше просто да стане жертва на чаените ѝ партита. Въпреки това сега в ръцете си тя държеше средено голям робот в сини и червени цветове.

- Уникален е, нали? - гордо отвърна Скот, който не схващаше от намеците ѝ.

- Аз съм момиче!

- Плюшено мече ли очакваше?

- Не. Плюшения еднорог, който аз ѝ купих. - каза Джакс през смях, като и подаде един от другите подаръци. Лу го отвори и беше във възторг, когато видя еднорога вътре. Беше розов и адски блестящ.

- Догодина ще го оставя да ти купи подарък и от мое име. - заплаши я Скот, полушеговито и престорено обидно.

- Така ще е най-добре. - съгласи се тя, докато се радваше на подаръка си.

За Джакс имаше два подаръка. От Тереза, Майк и Лу - скейтборд, каска, налакътници и наколенки. Всъщност Джаксън отдавна беше искал да опита да кара скейтбирд, защото беше един от малкото опасни спортове, които не беше опитвал. И от Скот баскетболна топка.

- Колко банално. - пошегува се той.

- Да, защото ти се държа много зряло, когато миналата се спука. - Скот кимна към огледалото, където стоеше Джейс и им се хилеше. Всъщност той беше този, който спука топката му, а и другите му две.

Аха, значи подаръкът беше за господин масов убиец, помисли си Джаксън.

Защо е това отношение?, престорено обидно отвърна Джейс.

Сигурно, защото си убил доста хора.

Само около 20-тина.

Именно., заяждането с Джейс беше забавно по начин, по който не беше предполагал, че ще бъде.

Още ли ми се сърдиш за топката? И не бяха по моя вина.

Трите топки!

Е, същото... Ти изобщо знаеш ли как да караш скейборда?

Не, но ще се науча! Все някога...

Джаксън се загледа в елхата. Беше огромна и красиво украсена. Родителите на Скот винаги се стараеха да впечатляват. Видя една играчка - ангелче. Спомни си, че тази играчка беше подарък от родителите му от преди три години - последната им Коледа заедно. Още я гледаше когато куршума я улучи, счупвайки я на стотици малки парчета.