Безумността в моята душа

8. Обяснението

Джаксън отвори очи. Отново беше в стаята с огледалата, но нямаше никой. Върна се в магазина. Там той намери Скот, Адам, Джеф и Туки да ядат санвичи.

- А за мен няма ли?

- Не, забави се твърде много и той беше изяден. - отвърна му шеговито Скот с усмивка.

- От къде изобщо ги взехте?

- Оказа се, че по надолу по улицата има страхотно заведение. - каза Адам.

- По-важното. Какво стана? - попита Туки. Някакси дори, ядейки сандвич все още изглеждаше сериозен и вървеше напълно по темата.

Джаксън реши да се пошегува. Все пак това беше личният му защитен механизъм срещу това да откачи.

- Тоя е ненормален психопат-убиец. - каза възможно най-сериозно. Джеф и Туки споделиха разтревожен поглед, а Адам спря да яде, цялото му влияние насочено към него.

- Значи сте се разбрали. - предположи Скот. Единствен от всички продължаваше да яде сандвича си и изглеждаше сякаш, както винаги разбираше, че лъже. Погледна другите, които в момента се бяха втренчили в него, въпросително сякаш трябваше да е очевидно, че Джакс не казва истината и продължи да яде.

- Да, - съгла си се Джакс, само за да получи свъсени погледи от другите, освен Скот, които се ухили съучаснически. - но е доста... знам ли... особен.

- Характерът ми е на 90% твой, така че... Какво? - попита, когато всички подскочиха при чуването на гласа и когато разбраха, че идва от огледалото. - Не съм невидим! Не ме ли видяхте? Защо се стряскате?

И наистина, в момента, в които той беше заговорил всички бяха подскочили и се бяха обърнали. Джейс беше в едно огромно старо огледало с красива релефна рамка, която представляваше, като осъзна Скот, преплетени цветя, вероятно рози. То стоеше точно до Джакс, който започна да им обяснява, какво се беше случило. Обясни разговора и не без трудност обясни какво Джейс му беше казал за чичо му. Накрая настана гробна тишина, единствения звук, който я нарушаваше беше Скот, който след като беше изял първия си сандвич беше започнал втори. Първи я наруши Адам.

- Имам един въпрос. - той се обърна към Джейс - Кое беше последното убийство, което извърши?

- Бизнесмен. В кабинета му, заедно с още няколко хора. Защо?

- Има ново убийство. Жена е била жестоко убита в апартамента си. Обадиха се преди малко. Всъщност тъмко се чудехме дали ще се наложи да тръгнем без теб... него..ъъ.. вас.

- Аз не обикалям по домовете на хората да ги убивам. - замисли се Джейс. - убих в музея и тази скапана сграда, която нямам идея каква е...

- Компания. Много известна и много богата. - обади се Джеф и подчерта. - И ти уби президента и.

- Да, същото. - съгласи се Джейс без реално да го прави.

- Значи казваш, че не си бил ти...

- Толкова ли е странно?

- Да, убийството е направено, точно твой тип.

- Има логика, - обади се Скот. - но ако не ти, кой?

- Някой друг. Не знам кой. - отвърна Джейс.

- Съмнявам се, че аз съм единствения, когото е дрогирал. - отбеляза замислено Джакс и се обърна към Джейс. - Ти знаеш ли нещо?

Джейс изглеждаше замислен, сякаш се опитваше да си спомни нещо.

- Той спомена нещо. - накрая каза той, веждите му бяха свъсени, лицето му силно съсредоточено, докато опитваше да си спомни. - Каза нещо от сорта на: "Ти си по-различен от другите. Странно различен. Може би затова си оцелял."

- Други? - замислено каза Джеф.

- Оцелял. Значи другите са мъртви? - заинтересува се Адам.

- Странно различен? - Скот зададе въпроса, който и Джакс се чудеше. Скот имаше навика да игнорира нещо, което изглеждаше важно, за да извади от нещо маловажно нещо, което да промени начина, по който Джакс виждаше ситуацията.

- Да, тогава той все още не знаеше, че не е Джакс. - отвърна Джейс.

- Не ме наричай Джакс! - рязко отвърна Джаксън, като след това добави: - Мислиш ли, че е важно?

- Определено. - внезапно една мисъл го осени. - Може това да е причината, поради която си жив и Реймънд го е осъзнал!

- Значи наркотика е твърде силен, за да бъде просто приложен. - осъзна Джеф.

- Вероятно. Хайде, трябва да вървим. - осъзна внезапно Адам, бяха така потънали в разговори, че бяха забравили, че трябва да видят местопрестъплението.

- Туки, благодаря ти за помощта. - обърна се към него Джеф. - И Джакс да не си забравиш сандвича.

- Да не сте забравили да му сложите чили?

- Не, спокойно. - отвърна му Скот, хвърляйки му сандвича му.

- Мисля, че количетвото чили, което Скот ти сложи, че те убие на място. - изрази мнението си Адам, а Джеф угрижено кимна в съгласие.

- Не мисля, че беше достатъчно, - защити се Скот. - но те ме заплашиха, за да спра.