Безумността в моята душа

26. Прекалено често в болница

Джаксън отвори очи, бавно, давайки на очите си време да свикне със светлината. Беше по-трудно от последния път. Огледа се и разбра, че беше в болница. Не влизаше ли напоследък твърде често в болница? Какво се беше случило? Спомените се върнаха в главата му бавно и той се зачуди какво се беше случило след това.

Джейс?, попита той неуверено. Дали беше в съзнание?

Да, тук съм., звучеше доста зле, все едно е минал през деветте кръга на Ада и се е върнал да разкаже. Но той вероятно не изглеждаше или звучеше по-добре.

Някаква идея какво се случи?

Никаква предства. Предполагам, че и ти нищо не знаеш?

Да., потвърди Джакс. Няма как да са го изпуснали, нали?

Но преди Джейс да може да отговори, вратата се отвори и Скот влезна в стаята. Изглеждаше умърлушен, беше сменил дрехите, с които беше по време на мача, но с изключение на това, като че ли не беше пострадал. Скот вдигна поглед и замръзна на мястото си. Джакс му помаха, докато Скот, както изглеждаше, не можеше да повярва на очите си.

- Джакс? - попита той, невярващо, все още замръзнал на мястото си.

- Да. - потвърди Джаксън.

Скот не му отговори, но се приближи и го прегърна с всички сили. Не го пусна в продължение на няколко минути.

- По-спокойно, Скот, не мога да дишам. - оплака се той.

- Джаксън, ти беше в кома две седмици. - каза Скот, тревогата в гласът му очевидна.

- Спечелихме ли мача? - поитересува се Джакс. - А състезанието? - Дали беше минало или предстоеше?

- Да. - после се поколеба. - Не.

- Не? КАК ТАКА? - почти изкрещя Джакс. Не можеше да са загубили. Дори без него отбора беше добър, по-добър от лисиците.

- Отмениха мача, - побърза да обясни Скот, успокоявайки Джакс, който изглеждаше да готов да убие противниците им, а, като беше почнал, и отбора им. - играхме го няколко дни по-късно и спечелихме. Финалния мач е след около 2 седмици. Чакай малко, трябва да извикам Джеф и Адам. Те са отвън. Много се притесниха за теб. Идваха тук поне веднъж дневно. - след като каза това, излезе само, за да се върне няколко минути с двамата полицаи и доктор. Последния го прегледа доста подробно и след като наново прегледа рана, обобщи, че състоянието каза, че приятелите му могат останат. Адам и Джеф го прегърнаха и на Джейс му се стори, че се опитват да го задушат. След и това беше свършено Джакс зададе въпроса, който тревожеше него и Джейс, от както се бяха събудили.

- Какво стана с Реймънд? - попита той, притеснен да узнае отговора, но знаеше, че беше наложително. Адам и Джеф се спогледаха виновно, въздъхнаха почти едновременно.

Това е, провалили са се., Джакс чу гласът на Джейс, който отразяваше вътрешното му съмнение, но отказа да се поддаде.

Млъкни., рязко отвърна Джаксън, отказвайки да загуби надежда все още. Адам преглътна тежко и каза:

- Истината е, че... - Адам запъна, но се насили да продължи. - Ние го заловихме. - престорената му тъжна физиономия прерасна в маниакална усмивка, подкрепяна от тези на Джеф и Скот.

- Наистина!? - попита Джаксън, който не смееше да повярва, сякаш това беше илюзия, която щеше да изчезне в мига, в който ѝ повярва. Някъде на заден план в главата си можеше да чуе как Джейс се смее. Да си признае, никога не беше чувал тъмната му страна да се смее така. Смееше се от облекчение, че не е бил прав. Джакс реши да му го намекне по-късно. Можеше да почувства и раздразнение от начина, по който се бяха пошегували. Но това беше като че удавено в облекчението, което го беше заляло.

- Да, - потвърди Джеф. - хванахме го. Вече в затвора, където и ще си остане за следващите 10 години.

- Само? - учуди се Джакс.

- Ами, той не е извършил нито едно от престъпленията със собствените си ръце, а само е командвал. Затова не можаха да го осъдят за по-дълго. - обясни Адам. - Но пък Грег изживява доживотна присъда с отмяна, ако се докаже, че и той не е отговарял за действията си.

- А аз? Имам предвид Джейс е убиеца, но вие нямате идея колко е силно това...

- Всъщност го изследват в една от лабраториите. - обади се Скот. - А твоята присъда е двайсет часа общественополезен труд.

- Сериозно? - вдигна вежди Джакс.

- Не. - усмихна му се Скот. - Нямаш придъда, не си бил отговорен за действията си, нито Джейс. Между другото вече си звезда. Всички пишат за Червеноокия убиец и сега всички ще искат интервю и твоята история.

Но това съм аз!, обади се Джейс.

Затова и ти ще поемеш интервютата. Аз едва не умрях по време на пресконференцията., заплаши го Джакс.

- Няма да стане. - каза Джакс на глас. - Никакви интервюта. Ще припадна след втората минута.

- Справи се доста добре с онази пресконференция. - отбеляза Адам. След секунда тишина всички, включително Джейс, се засмяха при спомена от този ден. Реймънд беше заловен. Убиеца беше в затвора. Приятелите му бяха добре. Чувстваше се по-добре, по-щастлив и по-спокоен от колкото от доста време насам.