Безумността в моята душа

6. Тукитакути

Скот и Джеф бяха много ентусиазирани, относно Джаксън да бъде обладан или както предположи Адам, внасяйки разум в тази откачена ситуация с раздвоение на личността. Но самия Джакс, а също и Адам бяха убедени, че правят глупости следвайки ги. И все пак беше нелепо, че го смятаха за обладан.

- Завий наляво... КАЗАХ НАЛЯВО! - крясъкът на Адам изтръгна Джакс от мислите му.

- Според мен е надясно. - отвърна му Джеф.

- Според GPS-а е наляво.

- Но аз съм ходил там!

- Наляво е!

- Грешиш. - каза му Скот. Адам го погледа въпросително и добави: - Държиш го наобратно. Просто го постави на мястото му.

- О! Прав си, надясно. Никога не ми е било нужна такава джаджа. Знам този град като собствената си длан. - каза като с интерес разглеждаше предмета в ръцете си.

Бяха в кола на Джеф за да отидат... където отиваха. Джеф беше заявил, че знае къде трябва да отидат, но беше отказал да даде повече информация.

- Я пак, къде отиваме? - попита Джакс.

- На място, където ще ти помогнат. - отвърна му Скот.

- Но и ти не знаеш, нали? - каза Джакс, донякъде щастлив, че и Скот нищо не разбираше и не беше единствен.

- Да... - съгласи се неловко Скот и погледна към Джеф: - Къде отиваме?

- Почти пристигнахме. - отвърна Адам, който беше в също толкова неизвестност, но поне вече държеше GPS-а правилно.

- Не, пристигнахме. - поправи го Джеф и така заби спирачката, че ако не бяха с колани щяха да изхвърчат. Виждайки, че е полицай хората биха решили, че кара нормално и спазва знаците. Но Джеф не беше съвсем такъв тип. Скъпата спортна кола, която имаше беше създадена за скорост и той, за това и я ползваше. Не че не спазваше знаците, но караше с максималната позволена скорост и на няколко пъти в последния миг се изплъзваше на светофарите.

Бяха пред стар, порутен магазин, но очевидно работеше.

- Хайде! - подкани ги Джеф.

Влязоха в магазина. Беше пълен със странни джаджи, повечето от който само можеше да се гадае за предназначението им. В него нямаше хора, освен продавача, който беше възрастен мъж, облечен в панталон, риза и елек. С бяла коса и мустаци, той стигаше едва до рамото на Джеф, но след това Джакс забеляза, че беше прегърбен и се подпираше на бастун. Младия полицай отиде при него и започна да говори с него. След малко им направи знак да го последват. Отидоха в нещо като балетно студио. Залата беше пълна с огледала, а по пода имаше възглавнички. Джеф им направи знак да спрат.

- Ако цените живота си - събуйте се. - каза им Джефри.

- Какво? - объркано попитаха в един глас останалите.

- Просто се събуйте.

Те го послушаха, след което мъжът им направи знак да се приближат.

- Аз съм Тукитакути-сенсей.

- Тукимамути-кво? - попита Скот.

- Теб не са имали тъпостта да те кръстят Тукитакути.

- Може ли да ти викаме просто Туки?

- Ами... Да. Но не в това е въпроса! Ти - каза той и погледна Джакс. - ела насам и ме гледай в очите.

- Ааа....

- Просто го направи. - каза му Джеф.

Той го погледна и се гледаха около 5 минути, когато Туки заключи:

- Не си обладан...

- Слава богу. - възкликна Джакс. - Това беше най-абсурдната теория, която съм чувал.

- ... имаш тъмна страна.

- Ако е и наполовина толкова налудничаво, като обладаване не искам да чувам.

- На моменти е по-абсурдно. - каза Туки, замислено накланяйки глава.

- Ама... Сериозно?! Тъмна страна?!

- Има предвид раздвоение на личността. - реши да се притече на помощ Джеф.

- Да. Ти имаш втора, тъмна страна. Той се казва Джейс и живее в твоя вътрешен свят.

- Ти луд ли си?

- Според лекарите не е толкова сериозно. Но това не е по темата. Ти също трябва да отидеш там.

- И отново. Ти сериозно ли?!

- Той е наследник на индианско племе. Знае какво говори. - каза Джеф.

- Това всъщност обяснява името. - добави Скот.

- И вече е официално вие всички сте луди. - допълни Адам, които напълно се отчайваше от всички в стаята.

- Добре. Как да го направя? - Адам издаде невярващ звук, че Джаксън наистина реши да го направи.

- Отпусни и насочи мислите си натам, но помни, че тъмната ти страна е част от теб и ти не можеш да я прогониш.

- Не мога ли? - почуди се какво друго можеше да направи.

- Да. Затова най-добрият ти шанс е да се сприятелите.

- Той е убиец. - възрази Джаксън. Не му беше по вкуса да се сприятелява с убиец.

- Може да е имал причина. Тъмната ти страна не задължително зла. Наречена е тъмна, защото живее в сянката на господаря, на главната самоличност.

- Добре, да пробваме.

- Поздрави го от мен. - каза Скот.

- Ок. - отвърна му той и затвори очи. Опитваше да мисли за вътрешният си свят, но нямаше идея какво можеше да е. Колкото пъти да отвореше очи, виждаше все огледалата. На десетия път реши да се откаже. Отвори очи, но не беше в залата с огледалата. Беше пълен мрак. Стана, завъртя се и видя две червени очи.