Безумността в моята душа

1. Многогодишна лъжа

2 години по-късно

Будилникът извъня и Джаксън се събуди. С мъка се изправи и отиде до тоалетната. Той беше 16-годишно момче с тъмнокафява коса и зелени очи. Беше висок, слаб и беше в училищния отбор по баскетбол. И той не разбра как, но заспа прав. За съжаление го разбра, чак когато се озова на пода.

- По дяволите! - каза той, защото все пак доста си болеше. Играенето на видеоигри до късно след полунощ, по принцип не бе най-доброто нещо за правене, но тази сутрин имаше чувството, че някой му разцепил главата. Размърда се, поради опасността, че отново ще заспи прав.

Когато се върна се в стаята си, погледна часовника. Закъсняваше и трябваше да побърза, ако искаше да хване автобуса. Облече се, грабна раницата си и излезе. Подмина чичо си, с когото живееше, които му отправи страннен поглед по две прицини. Първо - излетя навън, без дори да го поздрави и второ - трябвяше вече да е в училище, заради сутрешната си тренировка по баскетбол. Поклати объркано глава, отпи от кафето си и избърса с кърпичка несъществуващата мръсотия от  сребристия си мустак. След няколко секунди Джаксън пак се появи, задъхан, подавайки главата си през врата, за да излети отново секунди след това отново, но не и преди да каже:

- Чао, чичо!

- Чао, Джаксън! - отговора му обаче увисна във въздуха, защото Джаксън вече беше тръгнал.

След което отново излетя навън. Въпреки че тичаше, хвана автобуса в последния момент. Пристигна в училище и сбърка стаята, в която имаха час, така че закъсня с десетина минути. Учителката му се скара и накрая заспа в час. Събуди се от крясъка на госпожата:

- Питърсън! СЪБУДЕТЕ СЕ!

Крещя му поне още десет минути за това.

- Днес не ти е добър ден. - отбеляза Скот Майкълсън ,когато учителката продължи урока. Той бе най-добрия му приятел приятел. Буквално бяха израстнали заедно.

- Изобщо не ми говори! Заспах, пребих се, тичах, спънах се, отново се пребих, сбърках стаята, скараха ми се, пак заспах, пак ми се скараха...

- ПИТЪРСЪН НЕ ГОВОРЕТЕ!!!
- ... и отново ми се скараха. - вече шепнейки, добави Джаксън.

- Май някой се опитва да ти каже нещо. - отвърна, също шепнешком, приятеят му.

- Нещо от сорта на " Внимавай! Следобед ще се спънеш, ще паднеш и кола ще те прегази."