Безумността в моята душа

17. Самоличност и обяснения

- Това е заподозряният. - заяви Адам, като им показа няколко снимки. Те бяха на високо мускулесто момче с руса коса и сини очи. Джаксън веднага го позна, като сподели разтревожен поглед със Скот.

- Това е капитана на Сините лисици. Грегъри Скидус.

- Лисиците не са сини. – каза Адам, леко объркан.

- Това е баскетболен отбор. Най-големия големия враг на Сивите вълци. – поправи го, който очевидно си беше направил проучването, Джеф, гледайки към Джакс и Скот за потвърждение.

- Да, но той е от друго училище. - отбеляза Джакс. - Как е останал незабелязан?

- Тренировъчния мач на новите попълнения. - досети се Скот, а когато получи въпросителни погледи обясни: - Мача между новите попълнения на двата отбора. Правим го всяка година.

- Тогава ли беше? - попита Джакс, учуден, че беше забравил. - Добре, но защо? Знам, че кофти характер, но той е от типа, който ще те пребие и ще ти вземе парите за обяд. Не убиец.

- Не знам, нещо го е подтикнало към наркотици, а предполагам, че и, за да е оцелял по принцип трябва да е имал раздвоение на личността. Което значи, че имал травмиращо преживяване. - вметна Адам.

- Но чак да тръгне да убива? - попита Скот.

- За голяма част от хора, който залавям за убийства, - каза Адам. - първоначално и през ум не ми минава, че са те.

- Настоявам за обяснение! – крещяха една през друга Алиса, жената на Адам и Тереза, когато влезнаха в хола на къщата на Адам, след като бяха провели разговора за втория убиец в кабинета му.

- Добре, добре. Обяснение. - каза Адам, вдигайки ръце в знак, че се предава, защото знаеше, че все някога ще трябва да им обяснят. - Давай, Джакс!

- Защо аз? - изпротестира той.

- Ти си основен персонаж в тая нелепица! - отвърна му Джеф.

- Добре... - каза въздишайки. - Имало едно време...

- Джакс! - сряза го Скот.

- Добре, де. Ето какво се случва... – и той започна да говори толкова бързо, че и той сам трудно разбираше думите, които излизаха от устата му. – Нали знаете за Червеноокия убиец. Е, това всъщност съм аз. Не точно, а моята зла страна Джейс, който всъщност е отделна личност, живееща в мен, но реши да ни помогне, защото всъщност е бил дрогиран и не е искал да убива тези хора. Но сега чичо ми, който е дрогирал Джейс, някаси е разбрал, че той не му върши работа и е дрогирал някой друг, който трябва да намерим, а също и да хванем Реймънд.

Според Джейс всички приеха новината добре. Според  Джасън всички приеха новината много зле. И си караха за това, докато Адам, Джеф, Скот и Майк се опитваха да свестят Тереза и Алиса, който бяха припаднали след появяването на Джейс.

- Знаете ли не е времето и всъщност Джаксън е прав. – каза им Лу, която се беше успокоила, след като полицията беше пристигнала, брат ѝ не кървеше видимо и гушкаше еднорога си. Беше приела историята не за страшна, а по-скоро магическа.

- Благодаря. - ухили се победоносно Джейс.

- Не е така две на две. – поправи я Джейс.

- Как така? – попитаха Джакс и Лу едновременно.

- Двама в съзнание и двама в безсъзнание.

- Аз съм в съзнание, значи е три на две. - заяви Лу.

- Лошото е, че изобщо има припаднали! – и така Джакс продължи спора още дълго.

В край на сметка щяха да останат в къщата на Адам, поне докато се уверят ще всичко е наред и семейството на Скот можеше да се върне вкъщи.

- Лу, моля ти се! – каза Скот, кимвайки с глава към Джаксън и Джейс.

- Защо тя? Нали ти си му е най-добрия приятел? – попита Адам.

- Да, но винаги ги съм казвал, че тя е магьосница, когато се иска спокойствие.

- Джакс, Джийс! – извика Лу, прекъсвайки ги. Произнасянето на името му грешно, ведна привлече вниманието на Джейс.

- Името ми е Джейс.

- Да, същото. Но ако ти си добър, защо си неговата зла страна?

Двата първо извадиха възможно най-тъпия поглед, който Скот беше виждал, а после започнаха да разсъждават по въпроса, говорейки съвсем спокойно.

- Казах ти! – каза Скот на Адам, жестикулирайки към Лу и добави за допълнителен ефект: – Магьосница!

- Готово! – каза Джакс, на лицето му усмивка, очевидно доволен от отговора, който бяха намерили. – Заключихме, че той е по-скоро моята тъмна страна по-скоро, тъмна, защото живее в сянката на моята душа и не е достатъчно зъл, за да бъде моята зла страна...

- ... и ти задаваш безумни въпроси. – довърши Джейс.

- Именно. - съгласи се Джакс.

Нова година в сравнение с Коледа беше скучна. Не се случиха повече нападения или извънредни ситуации, но напрежението в къщата можешр да се усети доста лесно. Всички бяха някак изнервени поради една или друга причина. Запознаха се със Сесилия и Серенити, дъщерите-близначки на Адам, на които не казаха нищо за Джакс и Джейс. Алис се радваше на помощта на Тереза и Майк за готвенето за толкова много хора, но пък се сърдеше на Адам, макар да се държеше мило с Джеф, който също оставаше при тях за допълнителна защита.