ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЖЕЙК
Не очаквах да се съгласи толкова бързо... при това, без да разбере къде я водя и без да настоява да й кажа. Това беше доста необичайно. Тя след приятелите си не би тръгнала толкова лесно, колкото сега направи.
И отново държеше гард... Честно казано, не исках да бъде така. Да вървим в тишина или всяко нещо, което излиза от устата ни, да бъде някоя заплашителна или дразнеща реплика. Не исках да се държим студено и предпазливо. Всъщност, нямаше как да бъдем особено свободни, защото първо това не бе в неин стил (поне не ми беше показала) и второ, защото не бяхме близки, въобще, но все пак ми се искаше.
- Издържаш ли на ходене? - в главата ми звучеше по-добре, отколкото на глас.
- Що? - гласа й беше безразличен.
- Защото там, където трябва да отидем, е малко далечко...
- Със сигурност вървенето не е повече, отколкото до вкъщи, а аз често ходя до там, така че ми е все тая. Просто по-бързо, защото нямам време за губене.
Наистина звучеше все едно не й пукаше, а това беше сериозно.
- Щом казваш...
- Какво? - обърна се към мен.
- Не знаеш къде отиваме и си сигурна, че не е по-далече от вас.
- Какво ти пука? Нали идвам? Не е ли достатъчно? - започна с грубия тон.
- Сè тая. Няма значение. Просто ми е странно.
Спряхме пред пешеходната пътека на една голяма натоварена улица и тя ме погледна.
- Какво е странно? - отново се загледа в устните ми, а този й поглед ме караше да се чувствам странно...
''Че се съгласяваш толкова лесно и за първи път си толкова добричка'' - помислих си. Не трябваше да й го казвам, защото щеше да се усети и да си върне поведението на... себе си. Не бе добра идея да я провокирам.
- Няма значение - не че нямаше, но не знаех как да го кажа, така че да не я предизвикам.
- Не ми пука... - тръгна да пресича улицата, а аз я последвах. - И, между другото, ако си мислиш, че ще ти вадя думите от устата с ченгел, си в грешка. Не съм от този тип хора. Така че, ако имаш какво да казваш, казвай направо, защото иначе няма аз да те моля.
Да, беше ми ясно, че е ''сладурка''. Толкова миличко същество... никога не бях срещал.
YOU ARE READING
Кучка от малка [Bitch Since a Kid]
General Fiction''Начукай си го!'' Колко ли би могла да причини една сребърна лъжица? Възможно ли е около нея да се завъртят едновременно любовна история и игра на живот и смърт? Ще могат ли да се справят с това една кучка и един задник? ...много въпроси...? И аз н...