Кучка от малка [Bitch Since a Kid]

26 Част

Когато приключихме и излязохме от залата, направихме няколко обиколки на района, докато Ивет ми разказа какво се случваше с онзи.
Седнахме на пейката пред залата и я попитах:

- Все още ли имаш някакви чувства към него? - надявах се отговора да е отрицателен, но някак си знаех, че няма да бъде.

Тя гледаше нагоре, като премигваше често, което ми подсказваше, че щеше да се разплаче.

- Мисля, че... Да, да имам - гласът й потрепери и я прегърнах. Тя ме стисна силно и облегна глава на рамото ми, докато й говорех:

- Според мен той не ти е на нивото... Не те заслужава. Разбирам, че правиш това с него, защото искаш близост, а това е единственият начин да я получиш, но мисля, че не е здравословно за теб. Защото се привързваш все повече към него, а той го прави без чувства, като така само се лъжеш и нараняваш все повече - усетих топлите й сълзи да попиват в тениската, която облякох след тренировката. - Според мен е редно да прекъснеш каквато и да е връзка с него, защото това, което правиш не е полезно и не е в твой стил. Моля те, направи го, - започна да хлипа тихо - казвам ти го, защото ме е грижа... нали знаеш? - тя леко повдигна глава, подсмръкна и глухо и сдавено каза:
- Знам, затова те обичам - усмихна се през сълзите си. Върнах й усмивката, прегърнах я и реших малко да я разведря с думите:

- 'Айде стягай се малко! Оня мазник не заслужава не само сълзите ти, но и въобще да знаеш, че съществува! Кажи ''Да си го начука'' и да си гледа шибаната работа! Хайде заедно: Да си го начука! - тя се засмя глухо, но искрено. Усмивката грееше на красивото й порозовяло от плач лице и ми пълнеше душата.
Повторихме заедно:
- Да си го начука! - последва смях.

- Да си го начука, пор смръдлив! - изхилихме се на перфектното нарицателно, което тя му даде. - Няма да рева за него, той е смотан, и тъп, и прост, и бездушен, и ужасен, и.... и не е добър в леглото - изсмяхме се.

- Какво?! Сериозно ли?! Изглежда опитен...? - определено се учудих, защото изглеждаше като типичния плейбой курвар.

- Ил, бе, за нищо не става. Толкова му е малък и свършва прекалено бързо... само умението му да се целува компенсира това, че не струва - животът в пъстрите й очи се завърна и заблестя.

- Уау, на пръв поглед въобще не изглежда така - казах смаяно.  

- Първият поглед винаги лъже - намигна иронично и стана от пейката.