Кучка от малка [Bitch Since a Kid]

4 Част

Малко след началото на часа, по едно време, видях Кейтлин да поглежда към балона, който бях направила от дъвката си, и само й подадох пакетчето, за да си вземе. Тя се усмихна и си взе една. Това беше. Мисля, че няма да воювам срещу нея. Ето как една дъвка е знак на мир. Глупости! Тая дъвка не значи нищо. Бих дала дъвка и на непознат... или не бих, оф, не знам, но наистина не значи нищо.

Звънецът би и най-накрая беше време да се омитаме от тая стая. Станах, прибрах учебниците си и тръгнах към вратата. Изведнъж някой ме потупа по рамото и аз се обърнах:

- Хей! Благодаря за дъвката!- Кейтлин каза с нежния си глас и се усмихна.- А, в прочем, как е първото ти име, защото ми казаха само фамилията ''Госпожица О'Конъл.''- тя изимитира гърления дебел глас на кукувицата и се засмя.

- Тия. Тияна. Приятно ми е.- подадох ръка и се здрависахме.

- Имаш хубаво име, Тия.- тя ще се окаже много по-сладка, отколкото изглежда. Доказва го вече.

- Благодаря. Ти също. Най-добрата ми приятелка се казва Кейт и сега сигурно ще ви бъркам непрекъснато.- засмяхме се. Щеше да бъде приятна компания.

- Е, Кейтлин, откъде си?- попитах я. Исках да я опозная.

- От Сиатъл. А ти си от тук, Ню Йорк, нали?

- Да. Защо дойде тук?- тръгнахме към кабинета по математика.

- Мама си намери по-добра работа тук, в Бруклин, а и мога да получа по-качествено образование... поне така мисли тя, де. Аз не искам да уча в някаква обикновена гимназия в Куинс и никога не съм искала, но никога не са ми дали шанс да избирам, затова продължавам да си съсипвам бъдещето.- влязохме в стаята и отново седнахме една до друга, но на втория чин от първата колона.

- А в какво училище искаш тогава?- стана ми интересно.

- Ами, в това за художествено-приложни изкуства, но нашите го приемат като ''несериозно'' и ''без перспектива'' и затова трябва да си гния по обикновените ''гимназии''.- направи кавички с ръце. Напълно я разбирам. Аз пък винаги съм искала да уча в музикално училище, но нашите предпочитат да бъда счетоводител (като мама) и да имам професия, с която мога ''наистина'' да се подсигуря.

- Разбирам те. И аз съм така. Аз искам в музикално, но нашите искат да съм счетоводител като мама. Гадно е, че се опитват да ме превърнат в себе си, но за жалост е факт.- усмихнах се тъжно и скръстих краката си.