Кучка от малка [Bitch Since a Kid]

33 Част

Зрението ми беше замъглено и главата ми пуслираше от болка.

Опитах се да разтъркам очи, но усетих, че ръцете ми бяха завързани зад гърба ми.

Мигнах няколко пъти и, когато видях къде се намирам и в какво положение, се смразих. 

Аз и Джейк бяхме завързани за столове, които стояха на два метра един срещу друг, с плътни въжета. Бяха запушили устите ни с гнусни, почти сиви парцали, които миришеха на мухъл, и на това се дължеше и цветът им.

Бяхме в мазето на Аш. В "мъжката бърлога" на баща му. Където имаше различни игри - билярдни маси, джаги и поле за мини-голф, върху което седяхме ние. Погледнах зад себе си и видях Аш, с посиняло подуто око и вързани крайници, лежащ на кожения диван до масата за покер. Не можех да видя други травми, заради дрехите му, но предполагах, че доста са го наранили.

Очевидно беше в безсъзнание, най-вероятно от боя, който са му хвърлили. 

Усещах как пулсът ми постепенно се забързва, успоредно с осъзнаването на ситуацията ни. Бях сигурна, че това беше дело на баща му.
Бях убедена. Но също така една доста болезнена мисъл ми говореше, че може би Джейк ни е издал... защото го е било страх да отиде в затвора или да изгуби всичкото си наследство, или нещо подобно. Вярвах, че не е така, затова не се поддадох на съмненията и чувствата си, а се фокусирах върху това, че бяхме вързани.

Само аз бях будна и не знаех какво да правя. Трябваше да се измъкнем, но нямах идея как. От филмите, които бях гледала, трябваше да скоча със стола и той да се счупи, но тези бяха доста масивни и няй-вероятно щях да направя само шум и да не мога да ходя поне за седмица след натъртването на задника си.

Пооглеждах се известно време, докато ми хрумна как да се отвържа.
Глупаците ми бяха вързали ръцете без да омотаят въжето около стола, тоест бях само с "белезници". Знаех, че това щеше да боли, но беше най-умното (и единственото), което можех да направя.

Наведох се леко напред (защото не можех повече), опъвайки ръцете си, колкото мога назад и нагоре, но стигнаха само до средата на облегалката. Надявах се да не се налага да го правя, но нямах избор. Извъртях едната си ръка (което ми причини невъобразима болка), китката и лякътя ми изпукаха по отвратителен хрупкав начин и захапах долната си устна, за да не извикам от ужасяващото пронизващо чувство, което за секунда се разпространи по цялата ми ръка.
После изгърчих и другата така, че все едно се извади от рамото ми.
Накрая, изтръпнали от болка, изпънах и двете си ръце нагоре (което беше съпътствано от грубо хрущене) и успях да ги протегна пред себе си.