Кучка от малка [Bitch Since a Kid]

29 Част

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЖЕЙК

Прибързаното и спонтанно действие от нейна страна беше неочаквано и много секси - начинът, по който ни накара да млъкнем, беше доста добър... при това ми спести и глупостите, които искаше да изръся. Наистина не мислех, че тя щеше да се отпусне и да се държи толкова свободно толкова бързо...

След сравнително дълго натискане Тия се откъсна от целувката, с което ме остави да искам още. Дишаше тежко с особен блясък в очи, които издаваха щастие и възбуда, но и нотка на тревожност. Аз пък не знаех къде се намирам, също като нея, но успявах да го прикрия по-умело, отколкото тя.

Беше опряла чело в моето, докато малко успокои дишането си и каза задъхано:

- Трабва да решим какво да правим... защото, ако това наистина е истина, не трябва да се бавим много, защото кой знае какво може да се случи... - беше замислена и притеснена, гледаше отнесено към прозореца, а леко рошавата й коса и подпухналите й алени устни само довършваха очарователния й образ.
Заглеждайки се в нея, се потопих във интересни мисли и фантазии и явно съм мълчал прекалено дълго, защото тя се обърна отново към мен с очакващо изражение, подсилено с повдигната вежда.

- Е? - подкани ме.

- Какво е? - отвърнах разсеяно. Тя наклони глава с гримаса, казваща "ти сериозно ли", и проговорих:
- Ами, да, трябва да измислим нещо, но, понеже си голямата работа, ти трябва да заемеш позицията на мозъка в операцията... или поне по-голямата част от нея - усмихнах се криво.

- Е, поне си признаваш, че си тъп - вдигна рамене и започна с пискливо гласче:
- Глупачето ми то! - и щипна бузата ми. - Я се стягай, бе! - тя стана от скута ми и допи остатъка от бирата си за отрицателно време. Чудех се дали това беше една от резките й смени на настроения. Трябваше да започна да й свиквам... Сега разбирах защо хората ми казваха "като се видиш отстрани, ще разбереш", бях труден характер. Но бях убеден, че моя случай не беше толкова тежък... но пък на нея някак си й отива.

- Трябва възможно най-бързо да измислим какво да правим! И трябва да започнем сега! - скръсти ръце, изправена пред малката масичка, и впери поглед в мен, който просто крещеше, че трябва да започна.

- Така, добре... Да кажем, че първоначалната ми идея беше да се правя, че съм на негова страна и че те преследвам, за да взема лъжицата, и след това да му я дам. И да му кажа, че съм сменил оригиналната с фалшива, за да не разбереш, че съм я взел, като той ще бъде "много горд със своя син" - извъртях очи в мисълта за бездушния мошеник, който ми беше баща, и неговите гнусни реакции, когато мислеше, че съм направил нещо отвратително по неговата част.
Тия ме слушаше внимателно, като седна на пода с кръстосани крака и от време на време чаровно повдигаше вежда или накланяше глава в замисъл, а понякога отваряше уста да ме прекъсне, но я спирах с жест като вдигане на дланта във въздуха. И когато го направех, тя оформяше недоволна отегчена физиономия, с която изглеждаше още по-сладка, но се сдържах от това да й го кажа, защото бързо щяхме да се отклоним от ПЛАНА.
- А всъщност - продължих, ще дам на него фалшивата, защото, понеже той ми има доверие, няма да провери дали е истинска, и така ще го врътнем... И послееее... - очакващият й поглед беше напразен - ..не знам. Нямам план "B" - усмихнах се тъпо и въодушевлението й падна от лицето.