Кучка от малка [Bitch Since a Kid]

2 Част

***
Вече бях в асансьора на своя блок и нямах търпение да се прибера. Слезнах от скърцащото нещо и се насочих надясно. Натиснах бутона на звънеца, обаче не взънна. А аз си забравих ключовете вкъщи. Започнах да тропам по вратата, но нямаше отговор. Извадих телефона си и ''ЙЕЙ!'' той нямаше батерия. Обичам живота си! Продължих да тропам и да се опитвам да задействам звънеца, но нищо не ставаше, а само вдигнах суматоха. Изведнъж вратата на съседния апартамент се отвори и от там излезе мама. Опа! Май си сбърках апартамента.

- Тияна, какво правиш?- тя ме гледаше доста учудено, а мен ме напуши смях, заради глупостта ми. А това не ми се случва за първи път. Често бъркам ляво и дясно...

- Ъм, опитвам се да вляза в ''апартамента си''!- казах през смях и тя ми се усмихна топло.

- Запомни най-накрая, че ''твоят апартамент'' е първият ОТЛЯВО на асансьора. Хайде влизай, че след шумотевицата, която създаде, няма да е чудно, ако се появят някои разгневени съседи.- тя отстъпи от вратата и ми направи място да вляза.

- Как си мамо?- захвърлих раницата си на пода до шкафчето за обувки и съблякох якето си.

- Как да съм...- въздъхна тежко, което ме накара да я съжаля.- В очакване на началото на домашната работа. Ще ми помогнеш, нали?- толкова ми става жал за нея, че не мога да не й помогна и да я оставя сама, няма как да стане.

- Разбира се, мамо, за това се прибрах.- усмихнах й се и я прегърнах. Косата й миришеше на мед. Обичах аромата на шампоана й.
Обичах нея. Жалкото беше, че нито тя ме познаваше, нито аз нея. Бяхме се раздалечили последните 5 години и ни бе малко трудно да общуваме. Казах ви, че съм сложен случай, а това беше и причината да не говоря толкова с нея, защото нямам цетка на устата и умея да си навличам неприятности.

Влязох в кухнята и видях всички мебели за разопаковане, които чакаха само нас. Ужас! Не знам как щяхме да се справим с тях само за ден. Но по-зле беше в спалните... е, там вече беше сложно. Заловихме се за работа, като аз вършех повечето, а мама ми помагаше (по разбираеми физически причини).

- Окей, започваме работа в два без петнайсет и ще видим докога ще успеем с всичко...- поех дълбоко въздух и започнах да разопаковам първия шкаф.

***
Около седем и двайсет вече бяхме готови. Беше наистина тежък ден, по-скоро остатъка от него, включващ работа. А сега ми се разхождаше страшно много и бях гладна. Взех си освежаващ душ и реших да се разходя до мола и да си взема нещо от KFC. Облякох си черни скъсани дънки, розов кроп топ, черни Фила снийкърс с огромни бели подметки и една малка черна раничка с всичко, което ми беше нужно (подразбира се).
Чудих се дали да се обадя на Ивет (момичето, с което редовно тренирам тае куон до), за да не бъда сама. И реших да го направя. Вдигна ми след първия сигнал: