15 Част

294 18 6
                                    

- На това му се вика инат - усмихнах се.

- Мхм, - беше с пълна уста - тук е и стои точно пред теб... така де, до теб - прочисти гърло и започна с дебел глас - Бъди горд, че си се срещнал с най-великото същество във вселената - засмя се.

Извъртях очи с усмивка и се спънах в една клечка.
Тя се изхили и се подигра:

- Абе, ти май не можеш и да ходиш нормално!

- Поне гледам напред, а не съм се вглъбил в сладоледа си толкова, че да не виждам клоните пред мен и да си отнеса главата.

- Бла, бла - направи странна муцунка - за разлика от теб не се спъвам на равно - и ми се оплези задоволно.

- Да, много равно. Т'ва беше клечка, не... Оф, не ти дължа обяснение.

- А аз и не ти го искам - усмихна се подло. - Не ми пука - престори тъжна физиономия и изрисува по бузата си падаща сълза, но със средния си пръст.

******************************
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТИЯ

Той просто ми показа среден пръст и не каза нищо. Беше ми забавно, честно казано😈.

Наистина ми омръзна да вървим и тъкмо когато щях да започна да мрънкам, излязохме на малка уличка, между жилищните блокове.

Чудех се какво, по дяволите, искаше да ми показва точно тук.

Продължи да върви към входовете на един от блоковете, а аз спрях.

- Какво? - обърна се към мен.

- Къде ме водиш? - леко ме беше страх.

- На заточение... Не се филмирай, а просто ела. Толкова ли е трудно?! - не ми харесваше начина, по който ми говореше.

- Да, трудно е като не знам къде отивам и ме води някой, който знае още по-малко на коя планета е!

Погледна ме с лукава усмивка и ме прикани да го последвам. Изръмжах и врътнах очи, като малко момиченце, и закрачих с неуверена стъпка след него.

Влязохме във входа на средно високия блок и лошото ми предчувствие се увеличаваше с всяка крачка.

- Не ми харесва накъде отиват нещата... внимавай какво ще ми покажеш, защото иначе ще стане лошо и за двама ни - погледнах го заплашително, а той извика асансьора и повдигна вежда, сякаш казвайки ''Сериозно ли?!'' и попита:

- Заплашваш ли ме? - отново с мазна усмивка.

- Не, изтъквам фактите - намигнах му.

Кучка от малка [Bitch Since a Kid]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora