Казвам се Лора и съм момиче на 16 години.Майка ми е българка ,а баща ми е американец. Аз изглеждам така:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Живея в България, но не за дълго.Понеже учех в Езикова гимназия и знаех английски език перфектно реших да отида да уча в чужбина по един проект.Той включваше деца от България да ходят в Южна Корея, Сеул и да учат за една/две година там.Децата трябва задължително да са ученици в 10 клас , да могат да говорят добре англйиски език и да са с отличен успех в училище.За мой късмет бях една от най-ученолюбивите деца от випоска и може би щяха да ме приемат без проблем.Реших да пробвам с кандидатстването , защото предложението звучеше наистина страхотно.Там ще има различни деца на моята възраст от толкова много различни страни.Бях доста учудена , че и България е включена в една от тези страни и ми беше доста интересно.А и цената не беше толкова висока.Там щях да живея в нещо като общежитие с други съквартиранти.Звучеше много интересно!
Още беше лятната ваканция и аз бях навън с моите супер близки приятелки.Ние сме 7 момичета с различни и неповторими характери.Бяхме си много близки (така да се каже бяхме си сформирали една групичка в която не допускахме други членове ).Всички живеехме на една улица и бяхме съседки. Близо до нашите къщи имаше една детска градина в която ние постоянно ходихме там понеже нямаше охрана или камери.Беше ни много забавно да се люшкаме на люлките (като малки деца) и да си клюкарстваме по цял ден.Всички много се радвахме ,че не живеем в центара на града.Там е много по различно да живееш .Винаги е много шумно , има си доста народ.А и ако живеехме в центара може би родителите ни щяха да ни пускат навън до по-рано, а на нашата улица си стояхме до дванадесет и нещо вечерта (не че не ходихме и в центара просто беше по-рядко). Така де стояхме си навън в детската градина докато играехме на карти , както всака вечер. Времето мина светкавично бързо и ние тръгнахме към нашите къщи викайки и пеейки по улиците... Вече бях пред вратата на двора на къщата ни и си отключвах вратата.Влязох в двора , а там ме посрешна моята Тара (моето прекрасно кученче).Тя е на 3 години и е порода пинчер.Мойте родители ми я бяха подарили за една Коледа.Доста време я гледах горе вкъщи , но когато порасна повече я свалихме доло на двора.Влезнах в гаража за да взема храната на Тара.Сложих и малко гранули в купичката , сипах и вода и я погалих няколко пъти.След това отключих бялата ни врата която води към стълбището и се качих нагоре.Когато стигнах втория етаж си сабух обувките и отворих вратата.Влезнах в хола и поздравих мама и тати за добър вечер.Те точно отиваха да си лягат.Майка ми ме попита само един въпрос: - Оправи ли си багажа? А аз и отговорих: - Да почити е готов , спокойно. Тогава тя ме прегърна и си казахме лека нощ.
Аз отидох в стаята си и видях че сестра ми още не се беше прибрала.Тя е на 21 години и е нормалко още да не си е вкъщи.Доста се карахме , може би защото имахме 5 години разлика , но пък и не можехме една без друга.Аз нямах намерението да я чакам тази вечер да се прибере( за да си поговорим) за това си сложих пижамите и си легнах🌙
Здравейте 🤗, надявам се първата глава да Ви е харесала💙. Малко е скучничка😂 , но това е само началото.💜💜 Извинявам се за грешките(ако има такива)☺💚 ..
