Г.Т. на Джонкук Лора ми изглеждаше много сладко и мило момиче.Реших да и помогна , защото и личеше че е доста притеснена.Когато си тръгнах отидох в съседната стая , която беше моята.Хвърлих се на едното легло и така съм заспал. Събудих се в 09:30 тъй като училището не беше почнало, то щеше да почне след два дни. Станах и се оправих.. Нямаше какво да правя и реших да отида да видя дали Лора е станала, тъй като познавах само нея. Отидох пред стаята на Лора и почуках на вратата.
Г.Т. на Лора Докато спах изведнъж чух някой да чукане на вратата.Малко се стреснах, защото нямаше кой да ме търси толкова рано ( нямаше кой да ме търси като цяло😅), но все пак отидох да отворя вратата за да видя кой е.Бях по пижами и изглеждах ужасно, тъй като вчера се бях изморила от полета и ми се спеше много. Станах от леглото и отворих вратата, а пред нея стоеше момчето от вчера Джонкук. - Добро утро! - каза Джонкук със сладка усмивка. - Добро да е - отвърнах му аз и го погледнах странно. - Какво правиш? - попита ме той. - Нищо, сега ставам. - Аз ли те събудих, съжалявам - попита момчето стреснато. - Няма проблем, и без това щях да се оспя ако не ме беше събудил. - отговорих аз и се засмях леко. Той ми се извини още няколко пъти и след това ме попита: - Искаш ли да отидем да закусвам някъде? - С удоволствие, но трябва да оправям багаж. - Искаш ли да ти помогна? - попита ме той. - Няма нужда, ще се справя сама, не искам да те занимавам. - Добре.Чао тогава. - каза момчето обърна се за да тръгва. - След около час може да закусим заедно. - казах аз. Той се завъртя с лице към мен, погледна ме доволно и отговори, че ще се видим по-късно, след това си тръгна.Аз видях в коя стая влиза, след това затворих вратата, взех си един душ, облякох това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
и се заех с оправянето на багажа.
Г.Т. на Джонкук Върнах се обратно в стаята си.Нямах никаква идея къде ще ходим да закусваме с Лора. Седнах на леглото си, пуснах телевизора и зазяпах. След около 50 минути ,в последния момент реших да си взема един душ.
Г.Т. на Лора След като приключих с багажа оправих косата си и видях че има 5 минути.Реших да отида да видя дали Джонкук е готов. Отидох пред стаята му и и почуках на вратата няколко пъти.Никой не дойде да отвори за това реших да надникна. Когато отворих вратата видях че няма никой, в това време вратата на банята се отвори и от нея излезна Джонкук по хавлия.Аз веднага излезнах от неговата стая и си отидох в моята.
Г.Т. на Джонкук Излезнах от банята и видях как вратата на стаята ми се затваря.Нямах си никаква наидея кой е и какво е правил тук.Реших да видя дали човека не е на коридора, но нямаше никой.Сетих се че може да е била Лори и по-късно щях да я питам.. Видях че часа е 10:30 и трябваше да тръгвам, за това се оправих бързо и отидох пред стаята на Лора.Тогава вратата се отвори и се чу един тих глас: - Тръгваме ли? Видях че беше Лора и и отговопих: - Да тръгваме. - Къде ще ходим да закусваме? - попита ме тя. - Ъъъ..не знам, ще видим по пътя. - казах аз тихо. - Ам добрее. Излезнахме от сградата и започнахме да търсим място за закуска.До през това време се упознахме добре.. Намерихме една пицария и седнахме там.Поръчахме си за ядене и за пиене..🍕🥤 Докато си разговаряхме аз попитах: - Днес сутринта ти ли беше в стаята ми? - Амм.. да, извинявай.Просто те търсех за да тръгваме, почуках на вратата, никой не отвори и реших да надникна.. съжалявам.. - отговори Лора разтревожено и сведе глава. - Спокойно няма нищо. - изсмях се леко, защото тя беше толкова притеснена, а не се беше случило нещо кой знае какво. - Защо се смееш? - Смешно ми е - казах аз. - Какво ти е смешно? - попита тя с раздразнен тон. - Нищо..Искаш ли да тръгваме? Лора само кимна с глава и стана от масата.
Г.Т. на Лора Какво се смее тоя идиот, не можех да отрека че е много сладичък докато се смее, прилича на зайче🐰. Докато се връщахме към квартирите видяхме една будка със сладолед. Джонкук ме попита дари искам да си вземем и аз му отговорих че искам.Той се нареди на опашката, а на мен ми каза да чакам отстрани.След около 5 минути дойде към мен и ми подаде един сладолед във фуниика.
Аз го взех и го попитах: - От къде знаеш че харесвам ванилов сладолед? - Не знам, но явно съм улучил. - той се усмихна сладко. Аз изкарах парите си за да му платя, но той ме спря и ми каза че той черпи.Противопоставих му се, но той взе парите ми и ги прибра в джоба на дънките ми. След около 15 минути вече бяхме стигнали в квартирите и се прибрахме по стаите си. Вече беше около 12:00 часа и реших да си почина малко...
Здравейте хора🤗😁 Това е четвъртата глава от моята първа книга( най-дългата глава😅).Надявам се да ви харесва. Извинявам се за допуснатите грешки и не забравяйте да пишете коментирате.😊 Обичам ви!💜💜
