Събудих се , защото алармата ми би в 04:30 часа сутринта.Както всяка сутрин отидох до банята и започнах да се оправям.Измих лицето си и зъбите си.Сложих си малко BB крем и спирала и се върнах в стаята си за да си оправя косата.Видях че по-голямата ми сестра се е събудила и отиваше към банята. През това време обляках това:
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
След като бях готова отидох да видя дали родителита ми са се събутили.Те не само че бяха станали а вече бяха готови , облечени. След около 10/15 минути и сестра ми беше готова. Вече беше 05:37 часа , а полетът ми беше от 06:30 часа , но ние трабваше да сме там поне 30 минути по- рано. Натоварихме багажа ми в колата и тръгнахме към летището.
След като вече бяхме пристигнали на летището слезнахме от колата. Четиримата взехме по няколко чанта от багажника на колата и тръгнахме да ги слагаме в багажното помещение на самолета... Сред като приключихме с багажа беше време да се качвам в самолета.Сбогувах се на бързо с родителите си , а те започнаха да тъгуват (не че и аз не тъгувах).Тръгнах към самолета , дадох билета си , паспорта си , а проверяващите хората претърсиха малката раничка която беше на гърба ми и след това се качих..
Вече бях седнала на мястото си .А до мен седна едно друго момиче. Изглеждаше горе-долу на моята възраст. Това беше тя:
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Запознахме се.Казваше се Ребека.Започнахме да си говопим (да си задаваме различни въпроси) и разбрахме че имаме много общи теми.През този дълъг полет ние спахме , слушахме музика , ядохме и такива други неща.
Сред около 18/19 часа стигнахме в Южна Корея , Сеул.Слезнахме от самолета , взехме си багажите, сбогувахме се с Ребека и си тръгнахме.
Аз си хванах едно такси тъй като бях с много багаж и нямаше как да го нося до квартирите , а и не знаех къде са😅. Прстигнахме и аз платих на таксиметровият шофьор.Слезнахме а той ми помогна да сваля багажа си. Започнахме да искарваме чантите от багажника една по една. Сред като свалихме багажа ми таксито потегли , а аз трябваше да влезна в сградата за да разбера на кой етаж съм и коя е моята стая. Малко се притесних , защото нямаше как да кача всичко сама на веднъж и трябваше да оставя багажа си вън (нямах друг избор). Тогава едно момче дойде до мен и ме попита: - Имаш ли нужда от помощ за багажа? Аз му отговорих , че няма да ми е излишна помоща му. Хванах единия куфар в едната ръка и едната чанта в другата ръка.Той взе останалия багаж и влезнахме в сградата.На рецепцията си казах името , а те ми казаха че съм на вторият етаж третата стая в дясно и ми дадоха ключа.Тръгнахме нагоре. След като стигнахме остиявих багажа пред вратата и отключих .Погледнах момчето което ми помогна и му благодарих , а той се усмихна с една сладка усмивкa и ми отвърна: - Няма за какво да ми благодариш.Аз съм Джонкук. - подаде ръката си. Аз се усмихнах и хванах ръката му а след това му казах: - Аз съм Лора. Не след дълго пуснах ръката му , хванах куфарите си и ги внесох в стаята.А Джонкук си тръгна. Тъй като вече беше късно реших да вечерям ,да си лягам и утре да оправям багажа си.
Здравейте дано да ви харесват мойте творби 🤣😂. Пишете ми коментари за да знам как се справям за сега😊💟. Извинявам се за правописните и граматическите грешки , ако имам такива.
