Chapter 1

210 6 0
                                    

-Макензи...-Братът на Мак клатеше ръката й.Тя тъкмо бе заспала,а трябваше да става,защото днес бе деня на нанасянето.

-Колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш Макензи,идиот такъв?-Разтърка очите си.-Разкарай се от моята стая.

-Мама ме прати...-Започна да се обяснява,но бе прекъснат от крясъка на Мак.

-Вън от стаята ми,депресаран зубър!- Изкрещя мак.

-Хубаво!Хубаво!-Глен излезе с наведена глава.

Макензи изправи тялото си в седнало положение и изпсува.Влезе до банята,изми тялото си,както и лице.Хубаво мина с четката си по всяко едно зъбче и се изплакна с водата за уста.Запъти се към гардероба си,където бе оставила дрехите,с които ще пътува.Черни скъсани дънки на колената,сива тениска,черно горнище и кецове Vans.Върза косата си на опашка и слезе.

-Искаш ли да хапнеш преди да отидеш?- Погледна я майка й.

-Не съм гладна.-Облегна се на стената.

-Макензи ме нарече депресиран зубър!-Глен се оплака,докато отхапваше от сандвича си.

- Не ме наричаш Макензи!-Тропна на масата изнервена Мак.

-Иначе и мен ли ще набиеш?-Изгледа я злобно Глен.

-Спрете!Глен,много добре знаеш,че сестра ти не обича да я наричаме по този начин и Мак,какво ти става?- Погледна я.

-Фактът,че ме пращаш в скапано училище за отрепки говори защо се чувствам по този начин.Спри да се месиш в живота ми и престани да се правиш на перфектна само за да заличиш липсата на...-Изнервено Мак.

-Не го казвай,Мак!Хайде,имаме доста път.-Изключи котлоните.-Глен,слез малко леля ти ще дойде да те гледа,в това време оправи стаята на сестра си.

-Ъгхххх...-Глен се качи горе.Мак започна да тътри куфарите си по тротоара.Сложи ги в колата.-Чао,Мак.-Изкрещя от прозореца.

-Чао...-Мак влезе в колата и започна да чака нетърпеливо.Майка й влезе от другата страна и се запътиха към град Тулса.-Колко километри имаме?-Попита Мак.

-120!-Майката караше спокойно.-Моля те,пиши на баща си.

-Ако споменеш баща ми още веднъж,ще ходя пеша до скапаната гимназия.-Скръсти ръце и сложи колана си.

-Спокойно,Мак!Просто казах.-Гледа я.-Обаждай ми се.

След час и половина двете жени бяха пред портите на огромно училище,във формата на дворец.С огромна площ от двор и две задни сград,вписващи се в обстановката.Товя бяха пансионите на жените и мъжете.

FellWhere stories live. Discover now