Fell

Chapter 11

Нов ден,ново начало.Остават 11 дни до Коледа,а Мак е по-объркана от всякога.Не знае на кого да вярва и какво да прави.Чудеше се дали да скъса медальона,който Кристофър и беше поверил.Стана облече типичните за нея черни скъсани дънки,черна дълга туника с дълъг ръкав,прикриващ врата й.Обу си черни,ниски боти.Върза дългата си коса на конска опашка.Сложи си учебниците в раницата и се запъти към кабинета по химия,където влязоха само не познати за нея лица.Звънецът би и тя седна на най-предния чин сама.

-Днес ще си говорим за наркотичните вещества и техните съставки!Тъй като доста от вас употребяват,сметнах че точно преди Новогодишните празници да поговорим по тази тема.Някой има ли идея какво означава думата наркотик?-Госпожата погледна листа с имена.-Ако няма някой пожелание,ще си избера сама.-Госпожата погледна учениците.-Никой!Окей!-С пръст мина по всички имена,но се спря на това на Мак.-Макензи Дженкис!

-Аз?-Сбръчква вежди.

-Ами да!Обясни си за твоите познания към наркотиците.-Госпожата скръсти ръце и я погледна жадно в очите.

-Наркотик!Наркотикът е едно вещество,което действа централно върху нервната система.Има различни ефекти при всеки наркотик и човек.Никога не съм приемала силните наркотици,но смея да кажа,че съм пушила трева в Оклахома.Имах приятел,който приемаше хероин и кокаин.Всичко зависеше от дозата,която взима,но колкото и да вземаше искаше още и още.Дозите му се увеличаваха.Когато затъна в купища борчове,се стигна и до най-гадната част на един наркоман-Абстиненция!-Всички се усмихнаха,защото повечето са я преживявали.-Лежеше като труп на леглото и повтаряше,че умира,а аз просто седях и гледам как се самоубива.Тези дни преминаха,след което той превключи дозите в нещо,което щеше да му даде много енергия и сила.

-Амфетамини!-Изкрещя едно момче и се започна да се хили.

-Пико!-Засмя се Мак.-Беше се превърнал в ходещ труп,от който се очакваше да умре всеки момент,но не.И скапаните метамфетамини не му попречиха.Казах си,леле това копеле как оцеля!-Учителката пусна лека усмивка,а Мак продължи разказа си.-В момента този човек е на 35 години,тъй като беше семеен роднина,и какво е постигнал?Огромни знания по зависимости и наркотици,без семейство!Това са наркотиците.Взимат ти това,което имаш и ти дават това,което не искаш.Чувството да знаеш,че на следващият ден няма да се събудиш,не те плаши,а те плаши да видиш света с нормалните си очи,страхуваше се да види реалността.Той не е най-добрият пример,който мога да ви кажа,но е едно ужасно предупреждение за всички в тази стая,която са тръгнали и поели по този път.Нашият наркотик трябва да бъде човек!Да не може да живеем без него,нея!-Учителката започна да ръкопляска,а след нея и всички останали,което докара на Мак една голяма усмивка.Не и пукаше,че са я преместили в класа на наркоманите.Чувстваше се хиляди пъти по-добре.Звънецът би.