17-годината Макензи Дженкис,или на кратко Мак,нанася ужасно тежък побой върху момичетата,които години наред я тормозеха,макар и вербално.Следователно майката на Мак е задължена да прати дъщеря си в поправително училище за хулигани ,, Strong Will".Пъ...
Мак се беше научила да игнорира биещите камбани и реши,че и този ден няма да ходи на училище.Настроението й хвърчеше от всякъде.Тя върза малката си коса,която бе загубила своят обем и къдрици.Изми зъбите и очите си си,наплиска лицето си и излезе по пижама.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше и сънено,останалите бяха в час,тя само се размотаваше из стола.Когато чакаше лелката на касата да и върне ресто,усети ръце на кръста си и познат парфюм,мъжки.
-Добро утро!Защо не си на училище?-Томас Бръкна с ледено студените си ръце под блузата на момичето и започна да я гали по гърба.Тя се обърна към него и се усмихна.
-А ти защо не си?Правя си ремонт на стаята!-Усмихна се Мак и го погледна,настръхвайки,заради нежните му докосвания.
-Доскуча ми и дойдох да си взема кафе,но заварвам нещо,което още повече ще ме стопли.-Той я притисна до стената усмихнато,тя започна да се кикоти.Кенеди влезе в стола,но тъй като столовата бе огромна,нямаше как Мак да забележи присъствието му.Той ги изгледа злобно и се върна обратно,от където беше дошъл.Томас не успя да я целуне,защото лелката и им се скара.Мак взе кафето и сока си и го погледна.-Може ли да дойда да ти помогна,с ремонта?-Той се усмихна и я целуна по ухото.
-Нямам нужда от помощ!-Дръпна си ухото и тръгна към изхода,но той вървеше след нея.-Не ме преследвай.-Обърна се тя и излязоха от стола,а навън бе кучешка студ.
-Докато не дойда с теб,няма да спра да те преследвам.-Усмихна се Томас и се загърна в палтото си.
-Хубаво!-Подхлъзна се и кафето и литна във въздуха,Томас хвана картонената чаша,а течността се разля на снежната покривка.Мак влезе и разтърка раменете си,защото и беше станало студено.Томас влезе в пансиона,намигна на госпожа Дрю и продължи по дългия коридор.-Не мога да разбера какво целиш...-Влезе си в стаята и Томас се усмихна.
