Fell

Chapter 10

Минаваха дни,държаха Реджина под пълен контрол,след като биха в кръвта й вълшебен елексир.Дните си протичаха по същият принцип,дойде и краят на месеца,през който нито отношенията на Лусия Кристофър се влошиха,нито се подобриха.Мак разказа всичко на госпожа Шъфи за себе си и колко и липсва баща й,ловците и свръхестествените нямаха толкова лоши чувства,но не бяха създадени за приятелски отношения.Зимата бавно дойде и заваля сняг,това доведе купища неприятности.Върколаците освирепяваха,а вампирите създаваха боен план срещу тях.Задаваше се война.

Един спокоен и нормален ден,в който всички заедно закусваха на масата,се почука на вратата.Страшна ледена вихрушка се виеше навън.Ноа стана и отвори вратата,беше директора на училището със секретарката си.

-Здравейте,тук ли се намират Лусия Вергара,Пабло Франко,Кристофър Олсен и Макензи Дженкис?Както и една по-възрастна жена,името й е Даниел Московиц.-Беше се увил в огромно зимно яке.

-Заповядайте!-Ноа направи път да мине директора!Той съблече якето и седна на масата,където петимата души закусваха.

-Здравейте!-Директорът ги изгледа един по един.-Знам ситуацията в училище,но Макензи,ти учиш в това училище.Трябва да ходиш и да посещаваш часовете.Колкото до госпожица Вергара и господин Олсен,за трети път бягате от училище без предупреждения,следователно това подлежи на изключване.-Ноа направи на господина кафе и му го сервира.

-Господин Директор,аз няма как да посещавам училището,след като всички искат да ме убият!-Спра да яде и погледна Директора,Мак.

-За какво говориш?Не,не.Мак,разбрала си нещата погрешно.Никой никога не може да ти направи нищо.Ще те преместим в друга стая,ще те преместим в друг клас,просто бъди част от училището.Ти си едно момиче,което трябва да се промени,а единственият начин е като идваш.-Директорът отпи от кафето си и ги гледаше строго.

-Директоре,окей,мен и Лусия ще ни изключите,но е просто невъзможно Мак да се върне в училище!-Кристофър преплете пръсти.-Не знаете за какво става на въпрос и няма как да разберете,но е хубаво да изключите Макензи също.

-Моля ви!-Погледна ги Мак.-Мак!-Отпи от водата си.

-Ако трябва да я изключим,се налага да я върнем отново в нейния роден град или да я преместим в училището ни в Риолит,Невада.-Погледна ги Директорът.-В моето училище никой не си играе на котка и мишка,господин Олсен.А колкото до вас,елате да приберете багажа си или пък недейте.Всеки ден идва отпадъчния камион...-Директорът строго погледна към Московиц.-А вие,госпожо възпитателка!Уволнена сте и без това година преди този момент тук,наех ваша заместничка.