Chapter 3

88 3 0
                                    

Отново досадните камбани събудиха Мак.Първото нещо,което забеляза беше липсата на нейната съквартирантка.Бе по нощница,но това не я спря да слезе долу.Видя Денис,седящи зад нея двама пазачи,а седяща и приказваща по телефона-госпожа Московиц.

-Денис?-Погледна я жално Макензи.

-Няма нужда,Мак.Ще се оправя и сама,помогни на Томас и Аш да се измъкнат,аз отивам в стаята за наказания за три дена.-Усмихва се леко иронично.

-Не си виновна.И какво по дяволите е стая за наказания?-Мак продължава с този поглед.

-Стая за наказания,Дженкис...-Госпожа Москониц прибра телефона си в джоба.-Е тясна,малка стая с легло и таолетна.Прозорци,с решетки,разбира се,определен брой часове извън от тази стая като допълнително се прибавя и чистене на листата на дърветата всеки ден,все пак не е за пръв път на госпожица Оливър.А ако искаш да не стига това до родилите ви,бъди послушна и спазвай правилата на училището.-Госпожа Московиц,Денис и двамата пазачи тръгнаха към тази стая.Мак остана във фоайето,не можеше да повярва.

-Хубава пижама!-Лусия мина със злобен смях покрай Мак.

-Благодаря.-Макензи се усмихна злобно.Качи се в стаята си,преоблече се с неутрални дрехи отново,отново върза косата си на кок и отиде в библиотеката.Искаше да намери книгата на училището.

-Нещо да не би да търсите,госпожице Дженкис?-Зад нея бе госпожата по религия.

-Каквото търся,ще намеря.Благодаря,че попитахте.-Усмихва се иронично Мак.

-Не се говори по този начин на учител,Дженкис.В предишното ти училище не са ли ви учили,че уважението и респекта са отношенията към преподавателите.-Гледа я.

-Госпожо,не искам да закъснявам за час,а се нуждая от книгата на училището.-Обърна се към нея Мак.-За това или ми помогнете,или ме оставете на мира?-Скръсти ръце.

-За тази книга ли говориш?-Госпожата извади пред себе си малка,дебела книга с твърди корици.-Заповядай,отиди на църква след часовете,четвъртък е и е присъщо за учениците,независимо дали са кръщавани.-Усмихва се.

-Благодаря за информацията.-Мак взе книгата и се затича по стълбите.Звънецът беше бил.Тя влезе и нещото,което докара широка усмивка на момичето,бе присъствието на две момчета-Аш и Томас.-Извинявам се,че закъснях.

FellWhere stories live. Discover now