Fell

Chapter 7

На следващият ден,много рано сутринта всички спяха,но Мак имаше сили и енергия,които я накара цяла нощ да будува.Видя нещо странно обаче.На прозореца й отново се чукаше,отново беше Томас,този път нямаше кой да я спре и тя отвори.

-Сега ще ми дадеш ли шанс да поговорим?-Попита Томас.Мак въздъхна.

-Чакай ме отвън,трябва да се преоблека.Няма да се бавя.-Каза тя,а Томас кимна и слезе от покрива,след което затвори прозореца.Облече си бялата,изсъхнала нощница и взе нечие кафяво палто от коридора.Върза косата си и тихо излезе извън къщата.Томас веднага я дръпна към себе си.

-Мак...-Погали я по бузата,а тя се разтрепери,Томас се усмихна.-Няма от какво да се притесняваш.Не съм тук да те нараня.-Тя го гледаше в очите и не знаеше какво да си мисли.

-Томас,аз...-Преглътна и се опита да каже нещо,но той сложи показалеца на устните й.

-Просто ела с мен и ще бъдеш вечно щастлива...- Той я погледна в очите и я хипнотизира.Падналите ангели имат силата да хипнотизират и да ни оставят следи след себе си.Томас я хвана за ръката й я върна в пансиона.Московиц ги видя,но предпочете да не се меси в ситуацията.Качиха се в стаята на Денис  и той започна да я целува диво.Тя отвръщаше,защото смяташе това за правилен ход,когато той тръгна да я съблича,тя започна да се дърпа.-Не....Мак.-Целуна я по врата.-Ще ми дадеш да направя това,което искам.-Продължава да я целува,тя си замълча.Тя остана по бельо,а той без тениска,когато тръгна да си рязкопчава ципа на дънките,тя го удари толкова силно,че той падна на земята и изпадна в безсъзнание.

-Извинявай...-Погали го по челото и погледна през прозореца,но вратата се отвори И влезе Денис.

-Я виж кой се бил върнал...защо си гола?-Скръсти ръце Денис.

-Опита се да преспи с мен...-Облече си нощницата,след което и палтото по най-бързият начин.

-И ти...го елиминира!-Засмя се и я погледна.-Мак,трябва да се примириш,че това е твоята съдба.Колкото и да се опитват да ти спасяват,ще свършиш по един и същи начин.-Приближи се,но Мак хвана една химикалка и я заби във врата на Денис.

-Ще умра...-Усмихна се.-Но няма да е сега.-Започна Да реди дрехите и всичките си вещи в куфара.Тотално забрави за връзката,която майка й иска да поддържат и слезе по дървото от прозореца.Започна директно да тича,заедно с куфара към гората,видимо разстроена.Тя стигна до кладенец,където седна на куфара си да си почине от дългото тичане.Видя в тъмнината зад едно дърво,жена с качулка.Мак хвана една пръчка.-Излез...хайде.-Крещеше И се изправи.Жената се появи,беше стара,много стара баба с мила усмивка.