Любов от пръв поглед

9 ГЛАВА

Гл.т. Джонсън

4 дена откакто не съм виждал Вероника. Познаваме се от толкова малко време, а я усещам като един от най-близките ми хора. Иска ми се да не бях такова бебе и най-накрая да се престраша да я поканя на среща. Откакто казах на Гилински, че я харесвам, той постоянно се дразни с мен, но гледам да не му обръщам много внимание.

Последното, което Вероника ми писа беше, че утре сутринта ще дойде на репетиции. Когато го прочетох на лицето ми се появи огромна усмивка. Най-накрая щях да я видя. За жалост, не ми стигат снимките й в инстаграм, които гледам по няколко пъти на ден.

Бях се загледал в телевизора и Гилински се появи.

ДжГ:Хайде да излезем малко навън. Ще полудея тук.
Дж:Добре.

Облякох набързо едни черни дънки и бяла тениска и с Джак излязохме от апартамента, слязохме на паркинга и се качихме в колата ми. Решихме да отидем до мола.

ДжГ:Днес чувал ли си се с Вероника?
Дж:Преди малко си писахме.
ДжГ:Май схвана как се случват нещата, а? - попита, с лек подигравателен тон.
Дж:Писах й, за да я питам как е минало в университета.
ДжГ:Скоро ще може ли да дойде на репетиции?
Дж:Каза, че утре преди лекции ще дойде.
ДжГ:Сигурно си на седмото небе. - каза, смеейки се. Аз не казах нищо, а само се усмихнах.
ДжГ:Няма нищо лошо да харесваш едно момиче, братле. Просто съм си такъв. Едно от любимите ми занимания е да те дразня.
Дж:Знам, знам. - казах, усмихвайки се. Знам, че Гилински просто се базика с мен, но понякога казва и прави такива неща пред Вероника, които ме карат да...ревнувам. Но аз ще дам всичко от себе си, за да спечеля това момиче.

Стигнахме в мола. Разходихме се из магазините и седнахме в едно заведение да хапнем.

Наядохме се и се прибрахме. Аз отидох в моята стая и разбира се, единственото в моята глава беше Вероника. Реших да разгледам снимките й за последен път и заспах.

Гл.т. Вероника

Отново ме събуди алармата ми. Станах, взех си душ, измих си зъбите и се върнах в стаята си. Облякох черен клин, бял потник и бял суитшърт. Оправих си сака за залата и раницата за университета. Днес щях да съм натоварена като кон с каруца, но така трябва.

Отидох в кухнята, направих си кафе и изядох няколко бисквитки, които бях купила вчера. Докато си пих кафето, Джак Гилински ми звънна.

ДжГ:Хей, да не те събудих?
В:Не, спокойно. Какво има?
ДжГ:Обаждам ти се, за да ти кажа, че ще дойдем да те вземем от вас. Няма да биеш всичкия този път с градския транспорт.
В:Не, няма нуж...
ДжГ:Не, не, не. Не приемам откази.
В 8:20 да си долу, окей?
В:Добре. - казах и се засмях.
ДжГ:До после, красавице. - каза Джак и затвори телефона.

8:20ч. Слязох долу и колата на Гилински беше долу. Качих се и ги поздравих. Джонсън ме погледна в огледалото за задно виждане и ми се усмихна, а аз усетих как се изчервявам, след това и аз му се усмихнах.

След около 30 минути бяхме в залата и започнахме с танците.

Погледнах часа и беше 11 часа и трябваше да тръгвам за университета.

В:Момчета, извинете ме, но трябва да тръгвам за лекции!
ДжГ:Няма проблем.
Дж:Аз ще те закарам. - каза Джонсън и се усмихна.
В:Няма проблем, ще отида сама.
Дж:Настоявам!
В:Добре - казах, усмихвайки се и се изчервих.

Качихме се в колата и потеглихме към университета. По пътя не говорехме много. Чуваше се единствено тихата музика от радиото.

След 40 минути бяхме пред университета.

В:Много ти благодаря, Джак! Правите толкова много неща за мен, а аз... - казах, но Джак ме прекъсна.
Дж:Не, не, не. Не искам да чувам такива неща. За теб бихме направили всичко.
В:Може ли да те попитам нещо? - попитах и се обърнах с цялото си тяло към него.
Дж:Разбира се. - каза и се усмихна сладко.
В:Правите ли такива неща и за другите момичета?
Дж:Не. Ти си много специална за нас. Никога не сме имали такова момиче като теб при нас. - каза Джак и сложи ръката си върху крака ми. - Надявам се, да се задържиш повече време при нас. - каза и аз сложих ръката си върху неговата.
В:И на мен ми е много хубаво при вас и бих работила за вас, колкото се може повече време - казах и се усмихнах топло. - Трябва да тръгвам. Много ти благодаря, отново.
Дж:Пак заповядай!

Премахнах ръката си от неговата и излязох от колата. Преди да тръгна към входа, се обърнах към Джак и му помахах. Той се усмихна и тръгна, а аз тръгнах към входа на университета.