Любов от пръв поглед

37 ГЛАВА

Гл.т. Вероника

Събудих се в прегръдките на Джак. Беше толкова хубаво. Липсваше ми толкова много. Надигнах се леко и той се размърда. Погледнах го и се усмихнах. След това оставих нежна усмивка на устните му и той отвори леко очите си. Пак ги затвори и се усмихна.

Дж:Дано до края на живота си да се събуждам по този начин.

Засмях се леко и станах. Отидох в банята да си взема душ, измих си зъбите и се върнах в спалнята. Облякох една тениска на Джак и черен клин. Отидох в кухнята и направих закуска. Снощи се обадих на мама да ѝ кажа, че с Джак се оправихме и няма да се прибирам. Тя беше много щастлива, но в същото време леко тъжна, защото нямаше да ме види, но ѝ обещах да се прибера скоро.

Седнах на стола и в този момент Джак дойде. Целуна ме и седна срещу мен.

В:Добро утро! - поздравих го и се усмихнах.
Дж:Добро утро! Това не е сън нали? Защото последните дни сънувах само теб. - каза той и двамата се засмяхме.
В:Не, за щастие не е сън. Хайде да хапваме.

Започнахме да се храним и Джак не спря да казва колко хубава е храната. Толкова беше сладък. Липсваше ми да виждам усмивката му.

Дж:Това моята тениска ли е?
В:Да.
Дж:Носи само моите дрехи, моля те.
В:А ти глупаче такова, заради теб се отписах от университета и напуснах работа. Радвай се, че имам срок, в който мога да се върна. Иначе щях да те убия.
Дж:Това, че ти реши да ме оставиш, не ме прави виновен.
В:Да, но...
Дж:Важното е, че вече всичко е наред нали? Можеш да се върнеш в университета, можеш да се върнеш на работа, защото работил при мен все пак ии... сме отново заедно, миличка.
В:Да, да така е.

Закусихме и се оправихме, защото щяхме да отидем до университета, за да се запиша наново. След това щяхме да се разходим малко и да се видим с Гилински.

Излязохме от квартирата и се качихме в колата на Джак. Той запали колата и потеглихме към университета. След 10 минути бяхме там, отидох при директора и всичко беше наред. Отново бях в системата. Върнах се при Джак и тръгнахме да вървим към парка. После щяхме да се върнем да вземем колата му.

Вървяхме хванати за ръце. Говорихме си всякакви неща и се смеехме. Бяхме щастливи. Разходихме се, взехме си сладолед и тръгнахме към колата. Трябваше да отидем до Гилински, за да си взема нещата, които оставих. Той все още не знае, че сме се събрали и си мисли, че в момента пътувам. Нямам търпение да видя реакцията му. Потеглихме и след няколко минути пристигнахме. Качихме се до апартамента и Джак се скри, така че когато Гилински отвори да не може да го види. Натиснах звънеца и след няколко секунди Гилински отвори вратата. Изненада беше изразена на лицето му. Едвам се сдържах да не се засмея.

ДжГ:Рони? Чакай малко ти не трябва ли да си в самолета? На небето? - каза Джак объркано.
В:Реших, че не искам да те изоставям. Все пак си много важен за мен. - казах и той се усмихна.
ДжГ:Наистина ли?

В този момент Джонсън застана до мен и се усмихна широко.

Дж:Е, не е заради теб, а заради мен.
В:И заради теб е. - подшушнах на ухото на Гилински.
ДжГ:Значи, магаре, престраши се най-накрая, а?
Дж:Нямаше как да я оставя да ме напусне.
ДжГ:Много се радвам. А ти ще се върнеш ли да живееш при мен? Ужасно е да живееш сам.
Дж:Добре. - каза Джонсън и се засмяха.

Влязохме в апартамента, аз взех нещата си, а Гилински се оправи и отидохме на кафе. Седнахме на маса отвън, поръчахме си и зачакахме поръчките си.

ДжГ:Джак, довечера излиза новата ни песен. Вълнуваш ли се? - попита Гилински Джонсън като му намигна, а Джонсън се напрегна. Ще имат нова песен? Не знаех.
В:Ще имате нова песен?
ДжГ:Оо, да. Но нищо няма да ти издавам. Нека да бъде изненада.
В:Дообре?
Дж:Не е нищо кой знае какво.
ДжГ:Пф, да бе. - отвърна Гилински и се изсмя силно. Джонсън го погледна злобно, но Гилински продължаваше да се смее. Какво им става?
В:Значи ще я чуем довечера.
ДжГ:Нямам търпение да ти видя реакцията.

Поръчката ни дойде. Седяхме още около 1 час и след това отидохме в квартирата ми. Щяхме да изслушаме новата песен и след това да гледаме някой филм. Седнахме на дивана и пуснахме телевизора.

Стана време и момчетата качиха аудиото на новата им песен. След това ми я пуснаха и с интерес заслушах. Мелодията беше много приятна, а текста... просто нямам думи. Песента беше уникална. Погледнах момчетата и заговорих.

В:Уникална е! А текста? Двамата ли го написахте? - попитах и Гилински погледна към Джонсън и се опитваше да не се засмее.
Дж:Ами всъщност аз го написах. Когато затвори вратата в лицето ми. Ти си причината да я напиша.
В:Какво? Наистина ли?
Дж:Ами да.
В:Това е... уникално, Джак. Страхотна песен. Добре, че съм аз да направите една хубава песен. Шегувам се разбира се. - казах и тримата се засмяхме.

Вечеряхме и след това си избрахме филм от Netflix. Направихме си пуканки, настанихме се на дивана и пуснахме филма.