Любов от пръв поглед

64 ГЛАВА

Прибрах се и отново си легнах. Опитах се да заспя, но не ми се получаваше. Не спирах да се въртя. Никога не спирал да ме обича. Тогава защо не ме спря да си тръгна? Защо един път не ми звънна, за да попита как съм? Как е продължил напред като не е спирал да ме обича? Защо е с тази Скайлър тогава? Всички тези въпроси си задавах и единствения човек, който можеше да ми отговори, беше той. По някое време съм се унесла и съм заспала.

Алармата ми звънна в 7, станах и отидох да си взема душ. След това си облякох тениска и дънки и отидох в кухнята. Мама и татко бяха станали и пиеха кафе.

Т:Добро утро! Добре ли спа?
В:Добро да е! Ами горе долу, а вие?
М:Да, добре спахме. Съжаляваме, че се налага да спиш на дивана, но докато си намерим къща така ще е.
В:Няма проблем. Не е толкова зле. - казах и се засмях.
Т:Днес какво ще правиш?
В:След малко ще отида до университета да се запиша на редовните лекции, а после ще си търся работа.
М:Няма ли да се върнеш в групата?
В:Не. Мисля да се обадя на фотографа, за който работех известно време. Може да има нужда от модел.
Т:Можеш да продължиш да работиш при мен.
В:Това е резервния ми вариант. Не мисля, че това е моето нещо, нищо, че уча точно такова.
Т:Добре, както решиш.

Закусих набързо и тръгнах към университета. След около 20 минути бях там и отидох при директора. Записах се на лекциите и си тръгнах. Студентите бяха в почивка и на излизане видях Райън да седи отвън на пейката и да гледа в телефона си. Отидох при него и седнах.

В:Хей! Защо седиш сам?
Р:Така седя откакто ме изостави. - отговори ми той и се усмихна фалшиво.
В:От утре няма да седиш сам. Връщам се!
Р:О, супер! Само ти можеш да издържаш глупостите ми.
В:Колко мило!

Останах малко при Райън, за да не седи сам. По едно време към нас се приближи момиче, което ми беше много познато.

В:Сара?

Изправих се и я прегърнах.

В:Ти какво правиш тук?
С:Бих те попитала същото. - каза и се засмя.
В:Реших да се върна. Дълга история. Ти тук ли учиш вече?
С:Да, в университета, в който бях, не ми хареса и реших да се преместя.
В:Още ли танцуваш?
С:Да. Кажи ми, че ще се върнеш!
В:Не мисля.
С:Защо? Моля те, върни се.
В:Сложно е, Сара.
С:Не обръщай внимание на Джонсън. Ела да се забавляваш. Ти обожаваш танците.
В:Така е... Не знам, ще помисля.
С:Добре, аз ще тръгвам. Приятелят ми ме чака. До скоро!
В:Чао.
***

Реших вместо да звъня на Лиъм, направо да отида в студиото. Хванах си едно такси от университета, казах адреса и шофьорът потегли. След известно време пристигнахме, платих му и слязох от таксито. Влязох в студиото и видях Лиъм да стои на бюрото и да гледа нещо на компютъра си. Той ме погледна и голяма усмивка се появи на лицето му. Веднага се изправи и дойде до мен.

Л:Какво виждат очите ми?! Здравей, Вероника!
В:Здравей, Лиъм! Как си?
Л:По-добре не съм бил. А ти?
В:Добре съм.
Л:Ела да седнем.

Настанихме се на диванчето и той ме подкани да говоря. Разказах му как, по дяволите, отново се озовах в Маями и след това започнах с това, за което всъщност отидох при него.

В:Всъщност дойдох, за да те питам дали имаш работа за мен.
Л:Работа много, модели малко. Никога не бих си помислил да те изпусна. С удоволствие бих те приел отново в нашия отбор.
В:Супер!
Л:Дори още утре имам фотосесия за теб. Трябва да снимаме за козметично списание.
В:Идеално. Значи започваме още утре?
Л:Да. Може да извикам и Гилински. И той да се включи.
В:Още по-добре. Ще се видим утре тогава.
Л:Да, до утре, красавице.
В:Чао, Лиъм!