Любов от пръв поглед

58 ГЛАВА

Прибрах се у дома. Беше толкова хубаво и в същото време странно. Мама и татко ме посрещнаха топло и бях щастлива. Мама беше сготвила любимите ми ястия и седнахме да хапнем веднага, след като ме взеха от летището.

В:Мамо, страшно вкусно е всичко.
М:Радвам се, че ти харесва, скъпа.
Т:Е, ще ни кажеш ли защо така изведнъж реши да се прибереш у дома? Какво стана с Джак?
В:Ами, ние се разделихме. И двамата направихме много грешки. Просто това между нас не се получи.
М:Толкова ли големи са тези грешки? Че не можеше да останеш в Америка?
В:Да. Дълга история. Може ли да не говорим за това?
Т:Добре. А какво ще се случи с образованието ти?
В:Мога да уча дистанционно. Ще качват лекциите онлайн и ще правя изпити онлайн. Няма проблем.
М:Супер!

С мама и татко си поговорихме още малко и отидох в стаята си, за да се обадя на Гилински, защото му обещах. Взех лаптопа и го набрах от Skype.

В:Хей!
ДжГ:Хей, красавице! Как мина полетът?
В:Нормално.
ДжГ:Как се чувстваш?
В:Ами и аз не знам. Едновременно съм тъжна и щастлива.
ДжГ:Вече ми липсваш.
В:Ти на мен също. Успя ли да говориш с Джак?
ДжГ:Не. Отказва да говори с мен.
В:Ох...
ДжГ:Не го мисли. Все ще се оправим някак. Няма да ми се сърди до края на живота си.
В:Дано. Трябва да ти затварям. Ще излизам с Джулия.
ДжГ:Добре, красавице. Пак ще се чуем нали?
В:Разбира се. Чао.
ДжГ:Чао.

Преоблякох се, взех си чантата и излязох. С Джулия щяхме да чакаме в любимото ни кафе, още от ученическите ни години. След няколко минути бях там и я видях да седи на една от масите. Тя ме забеляза, изправи се и дотича до мен и ме прегърна. След това седнахме на масата и си поръчахме напитки.

Джу:Господи, не мога да повярвам, че седиш срещу мен. Толкова много ми липсваше.
В:Ти на мен също. И аз не мога да повярвам, че съм тук. - казах и се засмях.
Джу:Какво се случи?

Започнах да обяснявам всичко на Джулия, с всяка една подробност. Тя ме слушаше внимателно. Накрая на разказа ми, тя проговори.

Джу:Наистина ли всичко това се е случило?
В:Мхм.
Джу:Леле! Буквално сте като някоя сапунка. Този Джак ще го убия, заклевам се.
В:Убий и мен. Аз също съм виновна.
Джу:Да, но ако той не ти беше изневерил, ти нямаше да направиш всичко. Така че, той е виновен.
В:Всичко ми дойде в повече. Единственото нещо, за което се моля е да го забравя колкото се може по-бързо.
Джу:Спокойноо. Ще го забравиш. Още довечера отиваме на дискотека и ще ти намерим някой красавец. - отвърна тя, а аз се засмях.
В:Остави ме сега мен. Какво се случва при теб? Има ли момчета?
Джу;Що за въпрос? Разбира се, че има.

Тя ми намигна и двете се засмяхме.

Гл.т. Гилински

Тъкмо затварях лаптопа и Джак влезе в стаята ми.

Дж:С кой говори?
ДжГ:С Вероника. Пристигнала е. - казах и той седна до мен на леглото.
Дж:Наистина е заминала...
ДжГ:Ами попринцип, ако я беше спрял, нямаше да замине.
Дж:Не бях готов да ѝ простя.
ДжГ:Защо?
Дж:Как защо? Джак, вие бяхте заедно.
ДжГ:Да, така е. Но веднага след като ти разбра, тя каза, че не можем да продължим. Затова и спряхме.
Дж:Това не я оправдава.
ДжГ:Защо си мислиш, че си най-безгрешния на този свят? Не забравяй, че ти започна всичко. Ти първо изневери на Вероника. Ако не го беше направил, нищо от това нямаше да се случи. О и да не забравяме едно доста важно нещо. Нарече я каква ли не, кучка, двуличница...Не съжаляваш ли поне малко?
Дж:Разбира се, че съжалявам.
ДжГ:Ами тогава какъв ти е шибания проблем, брато?
Дж:Още не мога да преживея това, че сте били заедно. Че си я докосвал...
ДжГ:Божичко...А нея питаш ли я дали е преживяла това, че ѝ изневери и че ѝ каза хиляди обиди? М?
Дж:Знаеш ли? Просто...остави.
ДжГ:Ти не можеш да осъзнаеш грешката си. Не я вини за всичко. Виновен си, колкото нея. Както и аз. И също така, въпреки всичко, тя е дошла до тук вчера, нали? Въпреки всичко! Въпреки изневярата ти, въпреки обидите...

Джак замълча. Просто стана и излезе от стаята. Ще го накарам да се замисли, да осъзнае грешката си. Трябва да спре да я вини за всичко. Но, всъщност, какво от това? Тя така или иначе си тръгна. Едва ли ще се върне. Ох...какво ни се случи?!