Алармата ми звънна в 7 часа. Отворих очите си и видях Джак да спи до мен. Беше толкова сладък. Целунах го по челото и станах да се оправям. Отидох в банята, взех си душ и измих зъбите си. Върнах се в спалнята и си облякох черни дънки и бял потник. Застанах пред огледалото, спуснах косата си и си сложих очна линия и спирала. Отидох до леглото и седнах до Джак.
В:Хайде, Джак, ставай.
Дж:Ммм....Усмихнах се и го целунах. Той отвори леко очите си и се усмихна.
Дж:Щом ме събуждаш ти, значи ставам.
Той стана и започна да се оправя, а аз рових в телефона си. След няколко минути Джак беше готов и излязохме от квартирата. Качихме се в колата му и потеглихме към университета. Оставих раницата си за репетиция в колата, защото след лекции щях да отида направо в залата. След 10 минути бяхме пред университета и Джак ме целуна.
Дж:Обичам те!
В:И аз теб! Ще се видим след... 3 часа. - казах и се засмях.
Дж:С нетърпение чакам да видя реакцията на Сара, когато те види.
В:И аз. Ще бъде много забавно. - казах и двамата се засмяхме. След това отново целунах Джак и слязох от колата. Видях Райън да седи отпред с някакво момиче, затичах се към него и скочих на гърба му. Той ме погледна и когато ме видя се усмихна широко.Р:Останала си!
В:Даа! - казах и се прегърнахме. Момичето, което беше с Райън ни гледаше странно.
Р:Лоръл, това е Вероника. Вероника това е Лоръл. Запознахме се докато теб те нямаше. - аз се обърнах към Лоръл и ѝ се усмихнах.
Л:Вие да не сте...
В:Не! - отговорих и се засмях.
Р:Тя си има приятел, заради койти щеше да замине и да ме остави.
В:Но не заминах нали?
Р:Слава богу, не замина.
Л:А приятелят ти тук ли учи?
В:Не. Занимава се с музика.
Л:Интересно. Ще ми разкажеш някой път повече.
Р:Хайде да влизаме да не закъснеем.Влязохме в стаята и седнахме по местата. След малко влезе и Коди и ме погледна. Изглеждаше объркан. Остави нещата си на масата и дойде при мен.
К:Хей, ти нямаше ли да заминаваш?
В:Отказах се. Какво, изглеждаш разочарован, че не съм си тръгнала? - попитах и се засмях.
К:Не, напротив. Много се радвам, че си останала. Ще имам шанс да се поправя.
В:Коди, съжалявам, че ще го кажа, но това че казах, че ти прощавам не означава, че всичко ще бъде както преди. Просто не искам да се гледаме на криво и да се отбягваме. Поне да сме в добри отношения.
К:Ясно, разбрах. Няма проблем. Права си. - каза той и аз му се усмихнах. В този момент лекторът влезе и започна да преподава.В 12 часа лекциите ни свършиха и тръгнах към залата. След 40 минути бях там и когато влязох Сара за малко да припадне. Цялата пребледня. Веднага дойде при мен, скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи.
С:Ти какво правиш тук?
В:Каквото и ти?
С:Но защо? Нали напусна? Нали щеше да заминаваш?
В:Очевидно не съм.
С:И какво като си тук? Джак не може да те понася и ще те изгони веднага. - каза тя и в този момент Джак се появи от някъде. Застана до мен и ме прегърна. - Вие пак ли сте заедно?
В:Да.
Дж:Защо, Сара, проблем ли има?
С:Не, няма никакъв проблем. - отвърна и си тръгна.
Дж:Видя ли ѝ лицето? Брутално. - каза Джак и двамата се засмяхме. Той ме прегърна отново и ме целуна.
ДжГ:Оо, гълъбчета. Да се захващаме за работа, защото имаме много от нея.Джак ми даде раницата и отидох в съблекалнята, за да се преоблека. Върнах се при останалите и започнахме с танците. След 2 часа бяхме готови и момчетата ни поздравиха. Оправихме се и отидохме на едно кафе, за да разпуснем. Седнахме на маса до прозореца и дадохме поръчката си на сервитьорката. Говорихме си и по едно време телефонът ми звънна. Беше непознат номер.
В:Ало?
Л:Здравей, красавице. Аз съм Лиъм.
В:О, здравей, Лиъм. Какво става?
Л:Искам да ти задам един въпрос.
В:Добре, слушам те.
Л:Тъй като момичето, което работеше за мен напусна, а трябва да направим снимки за реклама на дамски парфюм и си търся нов модел. Искаш ли да работиш за мен? Ако не ти хареса, по всяко време можеш да се откажеш.
В:Ами, добре. Съгласна съм.
Л:О, благодаря ти! Искаш ли утре да се видим, за да обсъдим нещата.
В:Добре.
Л:Тогава ще се чуем утре.
В:Чао.Затворих и оставих телефона си на масата. Обясних на момчетата за Лиъм и те се зарадваха. Сега и модел ли ще стана? Господи, не мога да повярвам!
YOU ARE READING
Любов от пръв поглед
FanfictionКогато момиче среща момче. Вероника е 18 годишно момиче преместило се от България в Америка, за да учи. Там тя намира нови приятели и нова любов. Дали накрая ще останат заедно, ще разберете, ако прочетете.