Любов от пръв поглед

12 ГЛАВА

Гл.т. Джонсън

Не се сдържах и преди да заспа писах на Вероника. Не мога да заспя когато знам, че е тъжна.

Дж:"Сигурно съм много досаден, но Рони, когато те изпращахме видях, ще все още си тъжна. Моля те не бъди. Не мога да заспя когато знам, че си тъжна. "

Отговори ми на момента, все едно е чакала да ѝ пиша.

В:"Добре съм, Джак. А и дори да не бях, вече определено се чувствам страхотно. Може да заспиваш спокойно 😊"
Дж:" Може ли да ти се обадя?"
В:" Разбира се. "

Веднага набрах номера ѝ.

В:Ало?
Дж:Сега може да кажеш, че се чувстваш страхотно.
В:Благодаря ти, Джак. Чувствам се страхотно. - каза тя и усетих как се усмихва.
Дж:Сега и аз се чувствам по-добре. Ии мога да спя спокойно.
В:Може ли да те питам нещо?
Дж:Можеш да ме питаш всичко, по всяко време. - казах и тя се засмя.
В:Добре. Защо се държиш толкова мило с мен?
Дж:Защото...и аз не знам. Просто си ми много ценна. Ти си уникален човек...и... те чувствам много близка. Надявам се дори да се случи нещо с работата, да си останем приятели след това.
В:Божичко, Джак. Благодаря ти за милите думи. И те уверявам, че дори да се случи нещо, ще си останем приятели.
Дж:По-добре си нали?
В:С теб винаги се чувствам по-добре.

Чух тези думи, с нейния толкова сладък глас и целия настръхнах. Мога вече да го кажа. Обичам това момиче! Но съм все още бебе и не мога да ѝ го кажа лично на нея.

Дж:Радвам се да го чуя. Щом вече се уверих, че си добре, ще те оставям да си почиваш.
В:Благодаря ти Джак. Лека нощ!
Дж:Лека нощ, Рони!

Гл.т. Вероника

Дж:Лека нощ, Рони! - каза и затворих телефона.

Не мога да повярвам на това, което се случва. Започвам да се влюбвам в това момче все повече и повече. Толкова е мил. Надявам се наистина да мисли всички тези неща, които ми каза. Не излъгах когато казах, че с него се чувствам по-добре. Дори да не чуя гласа му, стига ми да го видя и лицето ми засиява. Обичам го! Не е имало момче в живота ми, което да ме привлича по такъв начин, както Джак го прави. Явно и аз не съм му безразлична, след като се притеснява толкова за мен. Но може би просто му допадам като приятел и не ме харесва по този начин, по който аз го харесвам.
Ще видим как ще се развият нещата във времето. Тази вечер е първата от много време насам, в която заспивам с усмивка.

7:00. Отново ужасната ми аларма. Станах и отидох в банята, за да си взема душ и да си измия зъбите. Върнах се в стаята си, взех едни сини дънки и черна тениска и отидох в кухнята да хапна нещо. Джак Гилински ми звънна.

ДжГ:Хей, сладка! До колко си на лекции днес?
В:До обяд. Защо?
ДжГ:Искам да излезем да си поговорим. Съгласна ли си?
В:Разбира се! С Лос Анджелис ли е свързано?
ДжГ:Не. Джак няма да е с нас.
В:Дообре, но всичко наред ли е?
ДжГ:Да, да. Просто искам да си поговорим като приятели. Ще дойда да те взема от университета. В колко точно свършваш?
В:12:20. Ще те чакам.
ДжГ:До скоро, красавице.
В:Чао, Джак.

Вече бях в университета и чаках да свършим. Защо Гилински иска да говорим само двамата? Не знам.

12:20. Освободиха ни и се запътих към изхода. Тъкмо видях Гилински и чух някой да тича след мен. Обърнах се и видях Коди.

К:Рони, почакай!
В:Извинявай, Коди. Може ли някой друг път да говорим? Бързам.
К:Ами...добре. - той погледна тъжно и се обърна на другата страна. Стана ми много гадно, но щях да му звънна по-късно.

Отидох при Гилински и го прегърнах.

В:Здравей.
ДжГ:Здравей, красавице. Хайде да се качваме, ще пием по едно кафе.

Качихме се в колата и след около 15 минути спряхме пред едно кафе. Влязохме в кафето и седнахме на една маса до прозореца.

В:Е, за какво искаш да говорим?
ДжГ:Виждам, че последните дни с Джак много сте сближихте. Да не би да има нещо между вас? - попита Джак и се усмихна широко.
В:Господи, Джак! Не! - отговорих и се усмихнах нервно.
ДжГ:Хм, дали? - усмихна се с онази негова симпатична усмивка.
В:Ох, Джак...
ДжГ:Хайде, Рони. Моля те кажи ми ако има нещо. Сподели ми като на най-добрия си приятел. Моля те!
В:При едно условие! Нито думичка. Нито на него, нито на който и да било. - казах и той се направи, че заключва устата си и хвърля ключа някъде.
В:Може би изпитвам нещо към Джак.
ДжГ:Супеер. Това е страхотно!
В:Но нищо не може да се получи между нас.
ДжГ:Защо си мислиш така?
В:Защото не вярвам той да изпитва нещо към мен.
ДжГ:С радост бих помогнал!
В:Не, не. Спокойно. Но моля те не му казвай. Доверила съм ти се.
ДжГ:Обещавам ти! Няма да изгубя доверието ти.
В:Дано да е така!

Пихме кафе и си говорихме за някакви неща, съвсем различни от Джак. Донякъде се радвам, че споделих на Гилински. Той е добър слушател.

Гл.т. Гилински

Нямам намерение да казвам на Джак, че Вероника го харесва. След като знам, че двамата се харесват взаимно, всичко става много по-лесно. Нямам търпение да се съберат и да дразня Джонсън постоянно. Ще му давам съвети За Вероника и се надявам тя да продължи да ми споделя, за да ѝ казвам какво да прави.