Любов от пръв поглед

68 ГЛАВА

Гл.т. Вероника

Влязох вкъщи и мама и татко бяха забили погледите си в мен. Беше доста плашещо.

В:Какво има? Защо ме гледате така? - попитах и се засмях.
М:Какво стана?
Т:Какво ти каза той?
В:Нищо, просто ще излизаме довечера.
Т:Така ли? Ще излизате значи?
В:Да, татко. Успокойте се малко.
М:Страх ни е да не те нарани отново.
В:Не съм толкова малка вече. Каквото трябва ще стане.
М:Добре.
В:А сега може ли да отида да поспа малко?
Т:Разбира се.

Качих се в стаята си и легнах на леглото. Тъкмо се бях унесла и телефонът ми звънна. Беше Гилински.

В:Ало?
ДжГ:Рони, имаш ли планове за довечера?
В:Всъщност, да.
ДжГ:Еха, не очаквах този отговор. Какво ще правиш?
В:Ще излизам с Джак.
ДжГ:Ааа, ясно. Добре, такива планове може. Вълнуваш ли се?
В:Много.
ДжГ:Ами, пожелавам ти късмет тогава и приятно изкарване. Чао, красавице.
В:Чао, Джак.

Оставих телефона си и отново се опитах да заспя.
***

Събудих се след 2 часа и влязох да се изкъпя. След като бях готова, изсуших косата си и си облякох един анцуг и тениска. Слязох долу и видях, че нашите гледат телевизия. Навън вече започваше да се стъмва, погледнах часа и видях, че е 6 и половина. Взех си една ябълка и се върнах горе.

Застанах пред огледалото и започнах да къдря косата си, а после си сложих лек грим. Реших да облека бели дънки, черен топ и розова жилетка. Обух си белите гуменки и слязох долу. Прибрах нещата си в една чантичка и седнах при нашите. След няколко минути Джак ми писа, че е отпред и излязох. Качих се в колата му и потеглихме.

В:Отиваме да хапнем първо, нали? Умирам от глад.

Той се засмя.

В:Какво? Защо се смееш?
Дж:Винаги си гладна.
В:Какво да направя? Не съм яла от сутринта.
Дж:Отиваме за пица. Познах ли, че това ти се яде?
В:Как?
Дж:Чета мисли, скъпа. - каза той и ми намигна.

Чух "скъпа" и цялата настръхнах. Не го бях чувала скоро.

След известно време стигнахме в едно заведение, поръчахме си пици и зачакахме.

Дж:После какво искаш да правим?
В:Не знам. Нямам претенции.
Дж:Искаш ли да отидем на нашето място?
В:Нашето?
Дж:Да, където отидохме на първата ни среща.
В:То не беше ли твоето място?
Дж:Всичко мое е и твое.
В:Добре, значи ще отидем там.

Пиците ни дойдоха, изядохме ги и oтидохме на "нашето" място. Преди това минахме през един магазин и си взехме сладолед.

Седнахме на земята и се наслаждавахме на гледката. Говорихме си всякакви глупости и се смеехме. Чувствах се щастлива в този момент.

Получих съобщение от Лиъм, че списанието, в което се снимах преди няколко дена ще излезе утре сутринта.

Дж:Всичко наред ли е?
В:Да. Лиъм ми писа. Списанието, в което се снимах, ще излезе утре.
Дж:Снимала си се? Кога успя?
В:Трябваше да започна някаква работа.
Дж:А защо не се върна при нас?
В:Може би, защото с теб бяхме скарани. Забрави ли?
Дж:Но можем да променим това?
В:Не мога да оставя Лиъм.
Дж:Не говоря само за работата. - отвърна той и се усмихна.
В:Оу...
Дж:Виж. Искам всичко да си е по старому. Искам пак да бъдем заедно. Не мога да издържам повече да сме разделени.
В:Ако и двамата не бяхме направили такива глупости, нищо от това нямаше да се случи.
Дж:Напълно те подкрепям. С теб се чувствам най-щастлив. С теб искам да прекарам целия си живот. Защото те обичам страшно много.
В:Аз теб също.
Дж:Вероника, ще бъдеш ли отново моето момиче?
В:А ти ще бъдеш ли моето момиче?
Дж:Моля? Момиче ли ме нарече?
В:О, сърдитко.
Дж:Ела тук.

Джак ме придърпа към себе си и се целунахме. Не знаех, че ще изпитам това чувство отново...