Dependence

1

-Болката в душата ми беше нищо в сравнение с тази, когато изгубих сърцето си. Когато изгубих теб...-говорех ѝ, отпивайки за пореден път от бутилката си. Алкохола в нея ме замайваше, но важното бе че тя е тук. Виждам я.

- Защо го направи? Казах ти, че ще успея да се справя. Защо ме напусна? Защо си тръгна!? - започнах да ѝ крещя, докато тя все още стоеше пред мен, усмихвайки се.

- Сърдя ти се.! Много ти се сърдя, но как мога да устоя на усмивката ти? Нали тя бе причината да те обичам толкова, шибано много. Помниш ли, когато се запознахме? - засмях се силно, спомняйки си онзи момент. - Още помня колко добре изглеждаше изцапана и изтощена. Помня и колко свежа изглеждаше, докато устните ти татуираха кожата ми точно същата вечер. - усмихнах се изморен. Не знам колко време се взирах в нея, но погледа ми започна да се замъглява при всяко премигване. Тя започна да изчезва отново. Точно както всяка вечер.

- Защо си тръгваш всеки път преди слънцето да изгрее и защо се връщаш всеки път щом мрака ме залее? Защо не остана светлината в живота ми? Защо сама реши да изгаснеш? Защо ме оставяш всеки, шибан, път щом започвам да изтрезнявам.!? - извиках, хвърляйки празното шише. След по-малко от няколко секунди се чу звукът от пръсване на стъкло. Хвърлената бутилка се разби в стената, точно там където до преди секунди ми се усмихваше образът ти. - Липсваш ми... - проплаках, закривайки лицето си с длани.

Опитах да се изправя от студената земя и успях, но краката ми трепереха, карайки ме да залитна и да падна. Лежах на земята, чудейки се какво да правя.

- Не мога да те виждам, само за няколко минути, след празното дъно на бутилката. До кога ще продължавам така? Не искам да те пускам всяка сутрин, нито да те посрещам всяка вечер пиян и не знаещ къде се намирам. Искам да си тук до мен сега, после, утре. Но как може да се случи щом теб вече те няма...

Слънцето изгряваше, а малките разпръснати стъкла, започваха да блестят. Може би там щях да намеря решението. Протегнах се към стъклото и го стиснах силно в ръката си. Кръвта потече по нея, разнасяйки болка по пръстите ми. След няколко срязвания вече бях близо.

Много скоро щях да съм при теб...