Chapter 1 - My New Boss.

1.7K 66 4
                                    

Дъждът се сипеше на големи и малки капчици върху прозорецът ми. Тъмните облаци покриваха по-голямата част от Лондон, а улиците навън бяха наводнени. Взирах се в невзрачността на мястото; толкова тъмна, потайна и мистериозна.. 

Ник продължаваше да дърдори как съжалява и, че бил забравил телефонът си у тях, когато излизал за лекции, заради което ми отговорил чак сега. Това се случваше за трети път седмица. Съмнявах се в деянията му.

- Ник, да не си открил някое момиче? Да не би заради това да не отговаряш на обажданията ми? - прекъснах го и дрезгавият ми глас отекна в стаята.

Мълчание. Чу се само някакво шумолене, след което гласът му ме изкара от мислите ми:

- Какви ги говориш? Добре ли си, Кейт? Разбира се, че не. - в гласът му се четеше нотка несигурност. Намръщих се, въпреки че той не ме виждаше, но все пак реших да не го ядосвам. - Обичам теб и само теб.. - допълни.

Извъртях очи и размърдах парцала по пода. Дървеният под промени цветът си от светло-кафяв на тъмно-кафяв и в стаята се разнесе приятен аромат на люляк. 

- Знам това, Ник. Просто.. просто ми липсваш толкова много. Кога ще си дойдеш? 

Кратка пауза. Чу се шумолене, сякаш някой прелистваше учебник. 

- След месец. Би трябвало да съм си вкъщи на Коледа, освен ако шефът ми не възложи допълнителна задача.. - думите му отекнаха в умът ми и ме накараха да кимна.

Измрънках нещо под носа си и продължих да забърсвам пода. 

- Трябва да вървя, Кейт. Ще ти се обадя в четвъртък! Обичам те! - след малко възкликна и чух как линията прекъсна.

Той ми затвори. Въздъхнах тежко и хвърлих телефона на леглото. 

- И аз те обичам. - промърморих на себе си и продължих да чистя. 

След около час трябваше да се подготвям за работа - говореше се, че имало нов шеф и щял да раздава нови правила и наредби. Не харесвах идеята за модернизация - все пак работех в магазин за стоки; какво повече можеха да променят? Може би грозните униформи? Де да беше така. Никога не променяха униформите. Също така хората казваха, че шефът ни бил млад и адски строг - броял присъствието ти до секунда. Е, с моята координация и чувство за ориентиране бързо щях да загубя работата. 

Baby, please.Where stories live. Discover now