- Категорично отказвам. Ще се прибера сама. - отказах и тръгнах към вратата, но той уви ръката си около моята и ме издърпа грубо към себе си.
Гледаше ме напрегнато и ме накара да го погледна в очите. Направих го и.. искаше ми се да не бях. Бяха толкова.. тъмни, цветът бе изчезнал и бе останала самотата.
- Ще те закарам. - той изсъска и взе ключовете от колата си в ръка. Тръгна към вратата, отвори я и се запъти към изхода.
Въздъхнах тежко и го последвах. Не желаех шефът ми да ме кара до вкъщи, не само защото не ми харесваше да излизам с шефът си, но и защото се притеснявах какво щяха да кажат хората. Излязохме от магазина, заключихме и се запътихме към прекрасен черен мерцедес, който бе паркиран небрежно пред паркингът. Лъщеше.
Ахнах. Имаше такава прекрасна кола? Божичко, явно бе наистина богат.
Отвори джентълментски вратата за мен и аз с нежелание влязох. Той я затвори с трясък, след което седна на шофьорското място и вкара ключът. Запали и двигателият изръмжа.
Запътихме се нанякъде. Той знаеше адресът ми - все пак го бях дала при интервюто за работа. Обаче потегляхме нанякъде другаде.
- Къде отиваме? Къде ме водите..? - запитах и се огледах притеснена.
Зеленоокият ме погледна и се изкикоти леко.
- Ще се отбием до някъде за малко.. Трябва да хапнеш нещо. - каза съвсем тихо и ме изненада.
Въздъхнах тежко.
- Не желая да ходя никъде с вас. Искам да сляза от колата. - изръмжах срещу лицето му, а къдрокосият само ме погледна и махна кичурът коса от лицето ми.
Изгледах го гневно и се наместих в седалката си.
- Ако не спреш, сама ще сляза. - промърморих и насилих да отворя вратата на колата, но изглежда бе заключена. Напънах се няколко пъти и протегнах ръката си към ключалката, но силната му ръка ме дръпна силно и ме накара да изгубя равновесие.
Взираше се гневно в очите ми, неговите бяха присвити. Дишах тежко и го гледах с омраза - определено беше човекът, който мразех в момента. Не знаех как щеше да реагира Ник, ако разбереше за случката с новият ми шеф, но определено нямаше да му хареса. Това си бе един вид отвличане.
- Ще ме се слушаш или ще има наказания. - той изръмжа срещу лицето ми, карайки ме да се засмея глуповато. - Кое е смешното?
Спрях да се смея и присвих още повече очите си.
- Никой не ми казва какво да правя. - изръмжах срещу него и дръпнах рязко ръката си от неговата. Бързо отключих вратата и в движение слязох от колата.
Опитът ми обаче се оказа неуспешен. Полетях към шумата в гората наоколо и се приземих там - всичко ме болеше. Изправих се с много трудности и се огледах объркано. Колата бе спряла малко по- напред и вече къдрокосият тичаше към мен. Усещах, че от долната ми устна течеше кръв. Бях ударила главата си много лошо и леко ми се виеше свят. Излязох на шосето, погледнах към шефът си и усетих как малка капчица кръв падна от мястото, което се намираше малко над лявата ми вежда.
- Добре ли си, Кейтлин? Кейтлин? - Хари проговори, а гласът му ме накара да потрепна. Всичко се движеше на забавен кадър и краката ми се подкосяваха. - КЕЙТЛИН!
Свлякох се на земята. Причерня ми, а преди да припадна забелязах само красивите му очи и как говореше нещо с розовите си устни. Изпаднах в безсъзнание.
