На другата сутрин се събудих от алармата си. За около двадесет минути се оправих и излязох от апартамента. Навън валеше сняг и за мое съжаление дори не бях взела шал и шапка. Виелицата се усилваше, пречейки ми да стигна до работа навреме. Най-накрая стигнах, но бях закъсняла с около една минута. Оправих се и отидох до касата си. На моята каса имаше листче върху, което бяха написани смените. Щях да работя само до два следобед - какво облекчение!
Хари обикаляше покрай касите, мина покрай тази на Джоди и се приближи до нея. Подшушна нещо на ухото й, а в следващият момент тя пребледня като платно. Хари се усмихна самодоволно и се приближи до мен. Поставих ръце на касата и го изгледах остро. Той ми намигна, след което се подсмихна.
- Кое е смешното, господин Стайлс? - запитах с ядосан тон и погледнах към вече плачещото момиче.
- Просто не си върши работата, а и ми дължи пари. Просто знам в какво положение се намира, но не мога да си позволявам некачествен персонал и я уволних. Това е госпожице, Смит. Други въпроси? - той присви очи, след което се усмихна още по-сладко и се загледа в очите ми.
Сведох поглед, защото ми стана малко некомфортно, но реших да игнорирам тези си чувства.
- Искам да поговоря насаме с теб, Кейтлин. Последвай ме. - Хари прошепна в ухото ми, карайки ме да потрепна.
Кимнах и го последвах. Излязохме пред магазинът, където меката зима вече напомняше за съществуването си.
- Искам да те поканя на среща, Кейтлин. Искам да излезем. - той започна и ме погледна в очите. - Знам, че не сега е правилното време и място за това, но наистина трябва да поговорим за някои неща.
Замислих се и облизах устните си.
- Добре. Но само при едно условие.. - отвърнах и се огледах притеснена.
Повдигна вежди.
- Слушам те?
- Ще оставиш Джоди на работа и няма да я уволняваш докато детето й не се роди и тя не стъпи на краката си. В противен случай, ще разкажа на всичките си колеги за нашите.. случки. Ясно? - повдигнах вежда и се усмихнах самодоволно.
Зеленоокият се усмихна по същият начин и ми подаде ръката си. Хванах я и се здрависахме.
- Има сделка.
Погледнах го за пореден път и се усмихнах.
- Само една среща. И без да отмятаме сделката.
- Разбира се.
