Зелените му очи се взираха напрегнато в устните ми. За миг се почувствах специална..
- Вашите спагети. - мързеливата сервитьорка остави две чинии със спагети пред мен и Хари и се насили да постави фалшива усмивка на лицето си. - Приятен апетит!
Кимнах и започнах гладно да нападам храната. Стайлс ме погледна и се изкикоти, след което също започна да се бори с дългите спагети.
- Знаеш ли, Стайлс? Понякога ме караш да се страхувам до неузнаваемост, а понякога също така ме караш да се чувствам безопасно до теб. На какво се дължи това според теб? - изведнъж казах и го накарах да се ококори.
Той преглътна тежко, избърса устните си с една червена салфетка и отпи глътка от виното си.
- Предполагам факта, че съм твой шеф те плаши. Или просто сме създадени един за друг.. Макар, че сме различни, ние всъщност сме толкова еднакви. - той промърмори.
Аз го гледах изплашена. Какви ги говореше?
- Съмнявам се.. - допълних. - Както и да е.. Имаш ли си приятелка?
Той затегна челюст и сведе поглед.
- Имах си. Вече нямам. - почувствах внезапен прилив на вина.
- Аз, извинявам се.. Ако не искаш да говориш за това недей -
- Няма проблем. Тя ме заряза, когато заминахме за Париж заедно.. Беше най-красивото момиче на планетата - имаше красиви и черни къдрици, плътни розови устни и сини като океана очи. Но една вечер просто реши, че аз съм твърде обичлив и настоятелен за нея и ме заряза. Сам в града.. Реших да се преместя в Лондон, за да удавя мъките си в алкохол, но баща ми работи тук и ми намери работа в магазина. Сега съм заточен тук, за да мога да изкарам по някое и друго евро. Живея в апартамент в центъра на града.. Това е за мен. Зад обвивката на този ужасен, нищожен за теб човек. Това съм аз.. Хари Стайлс.
Усетих как бучката в гърлото ми се оголемява. Сведох поглед и затегнах челюст.
- Но срещнах теб и всичко се промени.. Когато съм с теб, се чувствам жив, Кейтлин. Караш сърцето ми да тупти, усещам как ръцете ми започват да треперят и няма думи, с които да опиша колко благодарен съм за всичко, което стори за мен. - усетих червенината в бузите си, която се усилваше с всяка следваща дума. - Искам да знаеш, че щом ти успя да поправиш непоправимото и именно мен - значи наистина си заслужаваш всяка рана, заслужаваш си всяка обида и всеки нанесен удар от съдбата. Заслужаваш много.
Няколко сълзи паднаха от очите ми. Ами, ако това беше номер? Ами ако всичко беше просто една шега, която да ме изкара най-големият идиот на света?
- И макар за толкова кратко време, аз разбрах, че.. влюбен съм в теб, Кейтлин. Влюбен съм в плътните ти устни, влюбен съм в тъмните като нощта твои очи.. Влюбен съм в дълбокият ти глас. Влюбен съм в черните ти, посипани със синьо къдрици.. Влюбен съм във всяка частичка от теб. И няма да те пусна. Няма да ти позволя да си отидеш..
Божичко! Хари Стайлс, моят шеф ми се обясняваше в любов. Боже, защо чувствах същото, което той ми описваше? Защо..? Нима и аз бях толкова влюбена в него?
- Обожавам тъмните ти къдрици, Стайлс. Обожавам зелените ти очи, които ме изпиват, когато ме погледнеш.. Обожавам розовите ти устни, които изглеждат меки и топли.. Обожавам перфектната ти ключица, обожавам перфектното ти тяло. Обожавам дълбокият ти глас, който ме кара да потрепна щом го чуя. Обожавам грубостта и настоятелството ти, така както обожавам нежната ти страна. И съм напълно и безвъзвратно влюбена в теб, Хари. - признах и усетих топлата му ръка върху моята.
Погледнах го в очите и се усмихнах. Само ме съзерцаваше, топлината в очите му ме успокояваше, а прекрасните му тръпчинки се бяха показали.
- И не мога да живея без теб.. - допълних.
Няколко сълзи паднаха от очите ми и усетих как в коремът ми заиграха пеперуди. Нямах си и на идея какво щеше да стори сега..
***
- Ще ти се обадя утре, Кейтлин. Надявам се, че вечерята ти е харесала и вече ти е ясно какво чувствам за теб. - Хари промърмори и целуна челото ми. Усмихна се топло, прегърна ме силно и се запъти към колата си.
Стоях пред блокът си и го наблюдавах.
- Хари! - извиках и притичах след него.
Той се обърна изненадан.
- Забрави нещо.. - подшушнах в ухото му и леко се заиграх с пръстите на ръката му.
Той повдигна вежда.
- Кое? - запита и се усмихна окуражаващо.
- Това. - продумах и впих устните си в неговите. Той отвърна. Задвижиха се в синхрон.
Целувката бе топла, нежна и изпълнена с любов. Обичах това момче толкова много..
- Лека нощ, Стайлс. - прошепнах в ухото му, усмихнах се окуражаващо и се запътих към блокът си, оставяйки го напълно озадачен и изненадан.
- Кейтлин! - подвикна от далечината..
Обърнах се.
- Обичам те! - зеленоокият подвикна и ме накара да се усмихна.
- Обичам те.. - прошепнах под носа си, помахах му за сбогом и влязох в топлият блок.
Това бе една от най-прекрасните вечери в животът ми. Чувствах се обичана за първи път от доста време. Ник не можеше да ми даде това. И никога не би могъл.
